— Но ще загубим контрола върху него — отбеляза Голдстийн. — Мястото му не е в ръцете на хората, които насочват оръжията. А в ръцете на ония, срещу които са насочени.
— Вие никога не сте имали контрол над него — каза Уилман. — Това е научно познание и принадлежи на всички. Колко световни лаборатории могат да започнат да строят Спусъци още днес, ако получат достъп до вашата информация?
Голдстийн погледна Броуиър.
— Не знам — отвърна ученият. — Трийсет-четирийсет. Може би повече.
— А колко от тях могат самостоятелно да открият ефекта — другия месец или идващата година?
— Може би една трета — или половината.
— И тогава какво ще означава етикетът „Строго секретно“? — попита сенаторът. — Безсмислено успокоение за ръководителите на страната ни.
— Това означава преднина от една година или повече — посочи Броуиър. — Година, през която можем да влезем в Мексико и да свалим Карденя, да анексираме западна Канада или да си върнем. Панамския канал…
— Но, Карл, ние можем да направим всички тези неща и сега — отвърна Уилман. — Нашата армия е най-добрата на света и е достатъчно голяма, за да победи на всяко бойно поле на който и да е континент. Но ние не правим и една десета от онова, което бихме могли с тази мощ. Защо? Защото знаем, че сме лоши завоеватели — омекваме, когато дойде моментът да разстреляме противниците си и преследваме съпротивата. Модерните индустриални демокрации не започват войни. Наистина ли вярваш, че някой на Пенсилвания Авеню хиляда и шестстотин тайно си мечтае триумфално да влезе във Ванкувър?
— Не искам да рискувам. В миналото в Белия дом е имало достатъчно авантюристи. Може да има и пак — по-рано, отколкото смятаме.
— Няма безопасни алтернативи, Карл. И ще ви кажа следното — ако трябваше да избирам на кое правителство на велика сила да поверя това откритие за година, две или пет, щях да избера нашето. То може да не постъпи както трябва според нас — но съм убеден, че няма да вземе грешното решение.
— Ще ми се да споделях вашата убеденост.
— Познавам тези хора, Карл. Арън също — попитайте го какво е мнението му за президента — каза Уилман. — Помислете и за още нещо — ако това ваше откритие първо попадне в Багдад, Хавана, Пном Пен и Киев, някой със сигурност ще го използва срещу нас. Трябва да си представите Спусъка в ръцете на хората, които се опитват да ви навредят, а не само на ония, които искат да ви помогнат.
— Гроувър е прав, Карл — тихо каза Голдстийн. — Трябва да говорим с президента.
Броуиър поклати глава.
— Изобщо не си представях нещата така.
— Е, не искам да ме смятате за доверчив наивник, Карл — рече Уилман. — Арън, ако решите да разговаряте с президента, с удоволствие ще уредя да се срещнете. Но преди това ще ви посъветвам да предприемете две стъпки. Първо, подайте молба за патент. Това ще усложни всеки опит да ви отстранят.
— Пентагонът срещу патентната служба? Какъв ще е изходът от тази битка? — подигравателно попита Броуиър.
— Каква е втората стъпка?
Без да обръща внимание на Броуиър, Уилман отговори на Голдстийн.
— Втората стъпка е да ми дадете — да дадете на РСБ — копие от плановете и цялата техническа информация. И списъка на лабораториите.
— Защо? — попита Броуиър.
— Защото веднъж ударена, камбаната не може да се заглуши — мрачно отвърна сенаторът. — Защото могат да ви принудят да пазите тайна под заплаха от обвинение в предателство, но не са в състояние да върнат думите, които вече сте изрекли. Защото може да греша и да се наложи да поправям стореното. От тази гледна точка не е зле и вие да се погрижите за тези неща, просто за всеки случай.
— Това няма ли също да е предателство?
— Може би — каза Уилман и плъзна поглед по редиците надгробни плочи. — Какво стана с вятъра? Въздухът изведнъж натежа. Страх ме е да си помисля за обратния път. — Той се изправи, те също станаха. — Доктор Броуиър, беше ми приятно да се запознаем. Виждате ли, в края на краищата си спомних — рече сенаторът, погледна го и любезно се усмихна. — Моите поздравления за новото ви откритие. Кой знае, може би следващата ви Нобелова награда ще е за мир. Арън, хайде да се срещнем след няколко дни. Тогава ще ми кажеш какво сте решили. Доктор Броуиър не е готов да реши днес.
— Цената на грешката ще е много висока — отвърна ученият.
— Да, така е — съгласи се Уилман. — И не мога да ви обещая, че съм прав. Знам, че сме подготвени да сме полицаите на света. Но дали сме готови да го правим с празен кобур? Нямам представа. Когато променяш правилата, променяш и играта.