— Да.
— И други, които не са чак толкова добри.
Кимнах. Тя отпи спокойно от бирата си и се позамисли.
— Май тези неща донякъде са вродени. Може дори да се нарече талант. Някои хора са сръчни; други са вързани в ръцете… Някои са доста внимателни, други не са. Нали?
Отново кимнах.
— Добре, да речем, че ти предстои продължително пътуване с кола, но не сам, а с още някой — двамата ще се сменяте зад волана. Какъв човек ще избереш? Такъв, който е добър шофьор, но е невнимателен, или внимателен, но който не е чак толкова добър шофьор?
— Може би втория — отвърнах аз.
— Аз също — рече тя. — И това, което правим тук, е нещо подобно. Добро или лошо, умело или несръчно — не е важно. Важното е да си внимателен. Да си спокоен, да бъдеш бдителен за всичко, което те обкръжава.
— Бдителен ли? — попитах аз.
Тя само се усмихна и нищо не каза.
Малко по-късно се любихме отново и този път се получи удивително леко и приятно. Да бъдеш бдителен — започвах полека-лека да разбирам какво значи това. За пръв път видях как реагира една жена, когато е във вихъра на страстта.
На сутринта закусихме заедно и се разделихме. Поехме в различни посоки. Жената продължи пътуването си, а аз своето. Преди да се сбогуваме, тя ми каза, че след два месеца се омъжва за свой колега от банката.
— Много мил човек е — рече с усмивка. — Заедно сме от пет години и ето че накрая решихме да сключим брак. Едва ли ще мога занапред да пътешествам сама. Това ми е за последно.
Бях още млад и смятах, че в живота непрекъснато се случват такива вълнуващи събития. След време разбрах колко съм се заблуждавал.
Разказах за това на Сумире много отдавна. Не помня по какъв повод. Може би когато си говорехме за сексуалното желание.
— И какво все пак е значението на тази история? — попита ме тя.
— Да бъдем внимателни, ето какво. Да, най-вече това — отвърнах аз. — Да не съдим за нещата, преди да са се случили, да не ги предрешаваме, а да се вслушваме в ставащото, а сърцето и умът ни да са открити за света.
— Хм — произнесе тя в отговор. Като че ли размишляваше върху малкото ми сексуално приключение и навярно се питаше дали не би могла да го включи в някой от романите си.
— Сигурно имаш богат опит с жените?
— Не бих казал, че е богат — възразих спокойно. — Срещнах тази жена съвсем случайно.
Сумире загриза ноктите си, потънала в мисли.
— Все пак какво трябва да направиш, за да станеш „внимателен“? Настъпва критичният момент, когато си казваш: „Добре, ще бъда бдителен и ще се вслушвам внимателно“, обаче не можеш просто да щракнеш с пръсти и да станеш добър в тези работи, не е ли така? Обясни ми по-конкретно? Дай ми някакъв пример.
— Първо трябва да се успокоиш. Как? Да кажем… като броиш.
— После?
— Ами можеш да си мислиш за краставици в хладилник през някой летен следобед. Просто ти давам пример.
— Чакай сега — рече тя след кратка пауза. — Искаш да кажеш, че като правиш секс, си представяш краставици в хладилник през летен следобед?
— Невинаги — отвърнах аз.
— Понякога.
— Да, понякога.
Сумире направи недоволна гримаса и няколко пъти поклати глава.
— Много по-странен си, отколкото изглеждаш.
— Всеки човек е странен с нещо — казах аз.
— Когато в ресторанта Миу държеше ръката ми в своята и ме гледаше втренчено, си мислих за краставици — рече Сумире. „Успокой се, вслушвай се внимателно“ — казвах си.
— За краставици?
— Не си ли спомняш какво ми разказа… за краставиците в хладилника през летен следобед?
— А-а, да — спомних си разговора ни. — Е, помогнаха ли ти?
— Доста.
— Радвам се — рекох.
Сумире продължи:
— Домът на Миу е съвсем близо до ресторанта, може и пеш да се стигне. Не е много голям, но е наистина хубав. Слънчева веранда, стайни растения, италиански кожен диван, тонколони „Боус“, няколко гравюри, „Ягуар“ в гаража. Живее в него сама. Жилището, което имат със съпруга й, е някъде в „Сетагая“8. Връща се там за почивните дни. През повечето време живее в апартамента си в „Аояма“9. Според теб какво ми показа тя там?
— Любимите сандали на Марк Болан, от змийска кожа, в стъклена кутия — осмелих се да предположа. — Безценно наследство, без което историята на рокендрола щеше да е непълна. Не липсва и една люспица, а на подметката се мъдри автографът на самия Болан. Феновете се пръскат от завист.
Сумире се намръщи и въздъхна.
9
Квартал на Токио с множество модни бутици, художествени и антикварни галерии, музеи и кафенета в парижки стил. — Б.пр.