— Да затвориш капака на пианото ли?
— В преносен смисъл.
Прехвърлих слушалката от лявата в дясната си ръка.
— Знаеш ли, в едно съм напълно сигурен. Може би ти не си, но аз съм. Ако се съди по написаното от теб досега, не може да има съмнение, че някога ще станеш забележителна писателка.
— Наистина ли мислиш така?
— Чувствам го с цялото си сърце — отвърнах. — Нима бих те излъгал за такова нещо? В текстовете ти има прекрасни, много изразителни места. Например описанието на морския бряг през май. Когато го чета, чувам шума на вятъра, долавям аромата на море, чувствам как слънцето топли нежно ръцете ми. А когато пишеш за малка, пълна с цигарен дим стая, започвам да се задъхвам, сякаш не ми достига кислород. И на очите ми залютява. Много писатели биха ти завидели, не на всеки е дадено да пише така. В романите ти има живот, естествено дихание, вътрешна сила. В момента не му достига цялостност, завършеност, но това не означава, че е време… да затвориш капака на пианото.
Сумире помълча десет-петнайсет секунди.
— Не го казваш само за да ме утешиш и ободриш, нали?
— Не, в никакъв случай. Това, което говоря, е безспорен факт.
— Като река Молдау?
— Точно така.
— Благодаря ти — рече тя.
— Няма за какво — отвърнах.
— Понякога си толкова сладък. Като Коледа, летните ваканции и новородено кученце, всичко наведнъж.
Измърморих нещо неразбираемо, както винаги, когато някой ме хвали.
— Но имам едно притеснение — добави тя. — Един прекрасен ден ще се ожениш за някое хубаво момиче и напълно ще ме забравиш. И вече няма да мога да ти се обаждам посред нощ, винаги когато ми се прииска. Права ли съм?
— Можеш да се обаждаш денем.
— Идеята ти не е добра. Нищичко не разбираш.
— Нито пък ти — възразих аз. — Повечето хора работят, когато свети Слънцето, а настъпи ли нощта, гасят лампата и си лягат. — Думите ми прозвучаха така, сякаш си рецитирах пасторално стихотворение сред поле с тикви.
— Неотдавна прочетох статия във вестника — продължи тя, напълно пренебрегвайки думите ми. — В нея пише, че лесбийките са такива по рождение; имало някаква мъничка кост във вътрешното ухо, която при тях била съвсем различна по форма, отколкото при другите жени. Някаква костица със сложно име. Излиза, че лесбийството не е придобита сексуална ориентация, а е генетично обусловено. Откритието било направено от американски лекар. Нямам представа защо той се занимава с такива изследвания, но откакто прочетох статията, непрекъснато мисля за тази пуста костица в ухото и се питам каква ли е по форма моята.
Не знаех какво да кажа. Настъпи тишина. Също толкова тихо е, когато се налива олио в голям тиган.
— Сигурна си, че изпитваш сексуално желание към Миу, така ли? — попитах.
— Сто процента съм сигурна — отвърна Сумире. — Когато съм с нея, оная костица в ухото ми започва да трепти и леко да припуква — като камбанка от тънка раковина при полъха на вятъра. И ми се иска Миу да ме прегърне и да оставим нещата да следват естествения си ход. Ако това не е сексуално желание, значи във вените ми тече доматен сок.
— Хм… — изрекох. Какво друго можех да кажа?
— Това обяснява всичко. Защо не искам да правя секс с мъже. Защо не чувствам нищо. Защо все си мисля, че съм различна от другите.
— Да ти кажа ли аз какво мисля? — попитах я.
— Разбира се.
— Във всяко лесно обяснение по пътя на логиката има скрит капан. Зная го от личен опит. Някой беше казал, че изобщо не си струва труда да се обяснява нещо, което може да се обясни само с една книга. Така че не бива да правиш прибързани заключения.
— Ще го запомня — заяви Сумире и връзката внезапно прекъсна.
Представих си как окачва слушалката и излиза от телефонната будка. Часовникът ми показваше 3,30. Отидох в кухнята, изпих чаша вода, после пак се мушнах под завивките и затворих очи. Но сънят не идваше. Дръпнах пердето и видях Луната, безмълвно скитаща по небето като някое бледо, добро сираче. Разбрах, че няма да мога да заспя. Сварих си кафе, придърпах един стол по-близо до прозореца, седнах и изядох няколко бисквити със сирене. После четох в очакване на утрото.
5
Време е да разкажа с няколко думи за себе си.
Разбира се, тази история е за Сумире, не за мен. Все пак, тъй като я гледате през моите очи и от мен ще разберете що за човек беше тя, не е зле да кажа нещичко за себе си.