Сумире особено много харесваше следния откъс:
Човек трябва поне веднъж в живота си да остане сам в някоя пустош, дори там да се побърква от скука. Така той ще почувства какво е да разчита единствено на себе си, ще разбере истинската си същност и ще се сдобие със сила, която дотогава не е познавал.
— Не ти ли иде просто да се влюбиш в това? — попита ме тя. — Всеки ден заставаш на върха на планината, завъртваш се на триста и шейсет градуса, и гледаш дали някъде не се вдига черен дим от пожар. И толкова. Привършил си работата си за деня. През останалото време можеш да четеш, да пишеш, да правиш каквото си поискаш. Нощем около хижата ти се навъртат рунтави мечки. Това се казва живот! В сравнение с него да учиш литература в университета е като да отхапиш горчивия край на краставица.
— Съгласен съм — отвърнах, — но все някой ден ще ти се наложи да слезеш от планината.
— Както обикновено, моите трезви, банални съждения не я вълнуваха особено.
Сумире искаше да прилича на герой от роман на Керуак — див, невъзмутим, безпътен. Мотаеше се, пъхнала ръце дълбоко в джобовете на палтото си, с несресана коса, и гледаше с блуждаещ поглед небето през очилата си с черни пластмасови рамки, като на Дизи Гилеспи, които тя носеше въпреки перфектното си зрение. Бе неизменно облечена с едно много широко палто от туийд, купено от магазин за дрехи втора употреба, и бе обута с чифт груби, тежки обувки. Сигурен съм, че ако можеше, би си пуснала брада и мустаци.
Сумире не беше кой знае каква красавица. Бузите й бяха изпити, устата й — малко широчка. Носът й бе дребничък и чип. Тя имаше изразителни черти и чудесно чувство за хумор, при все че почти никога не се смееше с глас. Беше нисичка на ръст и дори когато бе в добро настроение, приказваше така, сякаш бе готова да се хвърли в бой. Не помня някога да е използвала червило или молив за вежди и доста се съмнявам, че знаеше, че съществуват различни по размер сутиени. Но въпреки всичко това, нещо в нея бе много привлекателно. Не е лесно да се опише с думи, но когато човек я погледнеше в очите, винаги можеше да го зърне, отразено дълбоко в тях.
Защо да не го кажа направо — бях влюбен в Сумире. Любовта ме обзе още с първите думи, които си разменихме, и скоро разбрах, че няма връщане назад. Тя задълго бе единствената, за която можех да мисля. Помъчих се да й разкрия чувствата си, но не успях да намеря подходящите думи. И може би е добре, че стана така. Ако бях в състояние да й се обясня в любов, тя просто щеше да се изсмее.
Докато двамата бяхме приятели, аз ходех с още две или три момичета. Не че не мога да си спомня точната цифра. Две, три — зависи как брои човек. Като се прибавят и онези, с които преспах един-два пъти, списъкът ще стане малко по-дълъг. Когато се любех с тези момичета, мислех за Сумире. Или поне пазех образа й в някое кътче на ума си. Представях си, че тя е в прегръдките ми. Малко мерзко от моя страна, но просто не можех иначе.
Нека сега да се върна към първата среща на Сумире и Миу.
Миу била чувала и преди за Джак Керуак и имала смътен спомен, че той е някакъв писател. Но що за писател, не можела да си спомни.
— Керуак… Хм… Той не беше ли спътник?
Сумире не схванала какво има предвид. Ножът и вилицата застинали в ръцете й и се позамислила.
— Спътник ли? Имаш предвид първия изкуствен спътник, който бе изпратен от руснаците през петдесетте? Джак Керуак е американски белетрист. Струва ми се, че съвпадат по време, но…
— По онова време не са ли наричали така писателите като Керуак? — попитала Миу. Тя очертала с върха на палеца си едно кръгче върху масата, сякаш паметта й била някакъв причудлив съд, в който искала да намери опипом нужния й спомен.
— Спътник…?
— Нали имаше такова литературно направление? Както знаеш, писателите се подреждат в различни писателски школи. Например Шига Наоя е от школата Ширакаба1.
Най-накрая на Сумире й просветнало.
— А, битник!
Миу леко докоснала ъгълчетата на устните си със салфетката.
— Битник, спътник… Не мога да ги запомня тия термини. Разните там реставрации Кемму2 или Рапалските договори. Древна история.
За кратко се възцарило мълчание, извикващо представа за хода на времето.
— Рапалските договори ли? — попитала Сумире.
1
Ширакаба („бяла бреза“) — течение в японската литература (1910—1923), към което се отнасят писатели-неохуманисти като Аришима Такео, Шига Наоя, Мушанокоджи Санеацу. — Б.пр.
2
Реставрация Кемму (1334) — възстановяване на императорската власт в Япония след периода на управление на военните феодали. — Б.пр.