Не бе никак лесно да приема факта, че Сумире почти, или може би напълно не проявява никакъв интерес към мен като към мъж. Понякога при тази мисъл ме заболяваше толкова силно, сякаш някой забиваше нож в корема ми. И все пак времето, прекарано с нея, ми бе по-скъпо от всичко. Тя ми помагаше да забравя, макар и за кратко, самотата си — основният тон на живота ми. Сумире разшири външните граници на моя свят, даде ми възможност да дишам с пълни гърди. Единствено тя можеше да стори това за мен.
За да облекча болката и, както се надявах, да премахна каквото и да било сексуално напрежение между двама ни, започнах да спя с други жени. Не мога да кажа, че имах голям успех сред жените. Не бях от така наречените галантни кавалери и нямах някакво особено мъжко обаяние и сексуално излъчване. Но все пак, и аз не знам защо, някои жени ме харесваха и скоро установих, че не е трудно да ги накарам да легнат с мен, ако оставя нещата да следват своя естествен ход. Тези малки буйства така и не събудиха сърдечни трепети в мен; в най-добрия случай бяха своеобразно облекчение.
Не криех от Сумире отношенията си с другите жени. Тя не знаеше всички подробности, тъй като се задоволявах само с общи описания. Историите ми явно не я интересуваха особено. Ако в тях имаше нещо обезпокоително, това бе обстоятелството, че като правило жените бяха по-възрастни от мен и бяха или омъжени, или имаха постоянни приятели. Най-последният ми любовен роман бе с майката на един от учениците ми. Срещах се с нея два пъти месечно.
— Ще се погубиш така — предупреди ме веднъж Сумире. Съгласих се с нея, но нищо не можех да направя.
Една съботна сутрин в началото на юли аз и моят клас от трийсет и пет ученици отидохме на планински поход в Окутама. Денят започна с весела суматоха и свърши с пълен хаос. Когато стигнахме билото, две деца откриха, че са забравили да сложат в раниците си своя обяд. Наблизо нямаше магазини и се наложи да разделя на две собствения си обяд — порция норимаки12, осигурен от училището. Така не ми остана нищо. Някой ми даде парче шоколад и това ми беше яденето този ден. После едно момиче каза, че се е уморило и не може повече да върви. Трябваше да я нося на гръб по целия път до подножието на планината. Две момчета взеха да се боричкат, уж на шега, и едното падна и си удари главата на камък. Получи леко мозъчно сътресение и силно кръвотечение от носа. Нищо опасно, но ризата му беше цялата в кръв, сякаш бе оцелял след клане. Наистина пълен хаос.
Върнах се вкъщи изтощен като бездомник, нощуващ по гарите. Взех душ, изпих едно студено питие, легнах си, без каквато и да било мисъл в главата, изключих осветлението и потънах в спокоен сън. Не след дълго телефонът иззвъня — Сумире. Погледнах часовника върху нощното си шкафче. Бях спал само около час. Но не започнах да мърморя — просто не можех, от умора. Има и такива дни.
— Може ли да се видим утре следобед? — попита тя.
В шест часа̀ вкъщи щеше да дойде една жена. Щеше да паркира червената си „Тойота Челика“ малко по-надолу на улицата и да позвъни на вратата ми.
— Свободен съм до четири — отвърнах.
Сумире беше с бяла блуза без ръкави, тъмносин минижуп и малки слънчеви очила. Единственото й украшение бе дребна пластмасова шнола. Съвсем обикновена премяна, почти никакъв грим — изглеждаше така, както винаги, в обичайното си състояние. Отначало обаче, не знам защо, не можах да я позная. Бяха минали само три седмици от последната ни среща, но момичето, което седеше срещу мен на масата, принадлежеше на съвършено друг свят. Казано направо, тя много се бе разхубавила. Сякаш бе разцъфтяла.
Поръчах си малка чаша наливна бира, Сумире поиска гроздов сок.
— Не мога да те позная в последно време — рекох.
— Такъв е периодът — отвърна вяло тя и отпи със сламка от питието си.
— Какъв период? — попитах.
— Нещо като закъсняло съзряване, струва ми се. Когато стана сутрин и се погледна в огледалото, виждам един напълно непознат човек. Изостанала съм от себе си, сякаш истинското ми „аз“ е влак, който не мога да догоня.
— В такъв случай няма ли да е по-добре просто да го оставиш да си върви в каквато си иска посока?
— Но ако изгубя себе си, къде бих могла да отида?
— Ако е въпрос за няколко дни, можеш да поживееш при мен. Винаги си добре дошла — ти, която може да се изгубиш.
Сумире се засмя.
— Шегата настрана. Интересно накъде ли все пак съм се запътила в този свят?