От Венеция двете отишли в Милано, после пътували със самолет до Париж. Там си отдъхнали (направили още една обиколка по магазините) и се качили на влак за Бургундия. Един от близките приятели на Миу имал там огромна къща, всъщност нещо като имение, където и отседнали. Както в Италия, Миу посетила няколко дребни винопроизводители, с които поддържала търговски отношения. През свободните си следобеди двете със Сумире слагали в кошница нещо за обяд и отивали на разходка в близката гора. Разбира се, към храната винаги добавяли няколко бутилки вино. „Виното тук е просто божествено!“ — пишеше Сумире.
„Изглежда, няма да се върнем в Япония на 15-и, както планирахме в началото. Щом приключим работата си във Франция, може да заминем за един гръцки остров, където да си дадем кратка почивка след трудовите подвизи. Тук се запознахме случайно с един английски джентълмен — ама истински. Той има вила на острова и ни покани да останем там колкото искаме. Страхотна новина, а! Миу също е във възторг. Трябва да си починем, макар и за кратко, да се откъснем от работата, да се освободим от стреса. Да се поизлежа-ваме на чистите бели плажове на Егейско море — два чифта красиви гърди, насочени към слънцето, да си пийваме вино с привкус на борова смола и дълго да гледаме облаците над нас. Не звучи ли чудесно?“
„Така е“ — помислих си.
Същия следобед отидох да поплувам на градския плувен басейн. На връщане се отбих в едно кафене с климатик и четох там близо час. Когато се върнах вкъщи, изгладих три ризи, като през това време изслушах двете страни на една стара дългосвиреща плоча — „Десет години по-късно“. После взех бутилка евтино вино, което бях купил на разпродажба, смесих го с „Перие“, изпих го и седнах да гледам записан на видео футболен мач. Всеки път, когато някой футболист подаваше топката, ми се струваше, че на негово място не бих направил това, поклащах глава и въздишах. Толкова е лесно да критикуваш грешките на друг човек, когото не познаваш — отразява ти се много добре.
След края на мача се отпуснах в креслото си, загледах се в тавана и си представих Сумире във френското село. Макар че навярно беше вече на гръцкия остров. Излежава се на плажа и наблюдава белите облачета по небето. И в двата случая бе толкова далеч от мен. Рим, Гърция, Тимбукту, Руанда — все едно. Беше много, много далеч. И по всяка вероятност с течение на времето все повече щеше да се отдалечава от мен. Стана ми тъжно. Почувствах се така, сякаш навън е нощ, духа силен вятър и аз съм непотребно насекомо, вкопчило се във висока каменна стена и висящо там без причина, без планове, без вяра. Сумире твърдеше, че й е мъчно за мен. Но до нея бе Миу. А аз си нямах никого. Имах само себе си. Както винаги.
Настъпи 15 август, но Сумире не се завърна. На телефона й, както и преди, се включваше кратък запис: Заминавам за чужбина. След като се премести, една от първите й покупки бе телефон със секретар, за да не й се налага да ходи в дъждовните нощи с чадър в ръка до близката телефонна будка. Наистина чудесна идея. Не оставих съобщение.
Позвъних отново на 18-и, но пак се включи същият запис. Изчаках вялия сигнал, казах си името и й оставих простичко съобщение — да ми се обади, когато се върне. Изглежда гръцкият остров им бе допаднал твърде много на двете с Миу и явно не им се искаше да го напуснат.
Един ден между двете ми обаждания тренирах училищния футболен отбор за предстоящ мач и преспах с любовницата си. Тя бе добила много хубав тен. Току-що се беше върнала от остров Бали, където бе ходила на почивка със съпруга си и двете им деца. Заради тена й, докато я прегръщах, си мислех за Сумире на онзи неин гръцки остров. Обладавах другата и си представях, че е нейното тяло.
Ако не познавах Сумире, лесно можех да се влюбя истински във въпросната жена — седем години по-възрастна от мен и майка на мой ученик, и да се посветя изцяло на нея. Беше красива, енергична и добра. Струваше ми се, че малко прекалява с козметиката, но винаги се обличаше с вкус. Притесняваше се, съвсем неоснователно, че е пълна. И през ум не ми минаваше да недоволствам от зрялото й, чувствено тяло. Тя познаваше всичките ми желания, какво искам и какво не. Знаеше докъде може да стигне и къде да спре — в леглото и извън него. Караше ме да се чувствам така, сякаш летя в първа класа в самолет.
— Не съм спала със съпруга си повече от година — призна, докато лежеше в обятията ми. — Единствено с теб.