Действително ли възнамерявах да се кача на самолета и да полетя за Гърция?
Отговорът бе да. Нямах друг избор.
Извадих от лавицата голям атлас на света, за да разбера къде се намира островът, за който ми бе казала Миу. Но въпреки указанията й, че е близо до Родос, не беше лесно да го открия сред неизброимите острови и островчета, осеяли Беломорието. Накрая обаче успях да намеря името му, напечатано със съвсем ситни букви. Островче близо до турската граница. Толкова малко, че дори не можеше да се определи формата му.
Извадих паспорта си от едно чекмедже и проверих докога е валиден — все още беше. После събрах всичките си налични пари и ги натъпках в портфейла си. Не бе голяма сума, но на сутринта можех да изтегля още от банката. Имах някакви спестявания и почти не бях пипал премиалните си за лятото. С тях и с кредитната си карта щях да успея да събера достатъчно пари за билет до Гърция и обратно. Сложих кат дрехи в спортен сак от изкуствена кожа, а също и несесер с тоалетни принадлежности. И два романа от Джоузеф Конрад, които отдавна се канех да препрочета. Поколебах се дали да си взема банския и в крайна сметка все пак го взех. „Какво пък“ — рекох си, — „може докато стигна до острова, проблемът, какъвто и да е той, да е вече решен и всички да са здрави и щастливи, а Слънцето да си пече кротко на небето. Защо в такъв случай да не поплувам, преди да стане време за връщане?“ Разбира се, такъв изход щеше да е най-добрият за всички, но засега можех само да мечтая за него.
Щом свърших с приготовленията за път, изключих осветлението, прислоних глава на възглавницата и се опитах да поспя. Беше три и нещо, така че още можех да подремна, преди да съмне. Но не можах да заспя. Онова пронизително пращене сякаш бе заседнало в кръвоносните ми съдове. Накъде дълбоко в ухото си чувах гласа на мъжа, който викаше името ми. Включих осветлението, станах отново, отидох в кухнята, направих си чай с лед и го изпих. Опитах се да повторя наум целия си разговор с Миу, дума по дума. Всичко, което каза, бе твърде неразбираемо, неконкретно, с двусмислени намеци. Но от думите й можех да отделя поне два факта. Записах си ги на лист от бележник.
1. Нещо се е случило със Сумире. Но Миу не знае какво.
2. Трябва да отида там колкото се може по-скоро. Според Миу Сумире също иска да направя това.
Погледнах написаното. После подчертах някои думи.
1. Нещо се е случило със Сумире. Но Миу не знае какво.
2. Трябва да отида там колкото се може по-скоро. Според Миу Сумире също иска да направя това.
Нямах никаква представа какво е могло да се случи със Сумире на онзи малък гръцки остров. Но бях сигурен, че е нещо лошо. Въпросът беше — колко лошо? До сутринта не можех да сторя нищо. Седнах на стола, вдигнах крака на масата и в очакване на утрото се зачетох в една книга. Струваше ми се, че нощта никога няма да свърши.
На разсъмване се качих на влак до Шинджуку по линията „Чуо“, там се прекачих на експреса Нарита, който ме откара до летището. В девет часа̀ започнах да обикалям гишетата за билети, за да разбера накрая, че от Нарита до Атина няма директен полет. След няколко опита се сдобих с билет бизнес класа на авиокомпания „КЛМ“ до Амстердам. Там можех да се прехвърля на самолет за Атина, откъдето да поема за Родос по вътрешната линия на авиокомпания „Олимпик“. Служителите от „КЛМ“ щяха да се погрижат за всичко. Стига да не възникнеше допълнителен проблем, двете прехвърляния щяха да минат съвсем гладко. Този бе най-бързият начин да стигна, където отивах. Билетът ми за обратния полет беше без обозначена дата и можех да се върна по всяко време през следващите три месеца. Платих с кредитна карта.
— Ще оставите ли багаж на гардероба? — питаха ме.
— Не — отвърнах.
Имаше време до полета, така че закусих в ресторанта на летището. Изтеглих малко пари от банкомат и купих пътнически чекове в долари. От книжарницата на летището се снабдих с пътеводител на Гърция. Името на острова, което ми каза Миу, не фигурираше в малката книжка, но имаше полезна за мен обща информация за валутата, климата и други съществени неща. С изключение на историята на Древна Гърция и класическата драма, знаех много малко за тази страна, почти толкова, колкото за геологическата структура на Юпитер или за охладителната система на двигателя на „Ферари“. Нито веднъж в живота си не бях помислял за пътуване до Гърция, не и преди два часа̀.