Седнах в кафенето, поръчах си чай с лед и се запитах какво да правя по-нататък. Нямах голям избор. Нощта наближаваше, а островът ми бе напълно непознат, не знаех кое къде се намира и как изобщо стоят нещата тук. Казах си, че ще почакам малко и ако никой не дойде да ме посрещне, ще пренощувам някъде и на сутринта ще се върна на пристанището с надеждата Миу да се появи. Нима е забравила за срещата? Или се е объркала? Не вярвах. По думите на Сумире Миу обича реда и точността и не можех да допусна, че ще ме остави да я чакам. Ако не бе успяла да дойде на пристанището, сигурно имаше някаква сериозна причина за това. Или пък не бе предполагала, че ще пристигна толкова скоро.
Бях много прегладнял. Имах чувството, че от глад съм станал прозрачен. Навярно от свежия морски въздух организмът ми изведнъж бе осъзнал, че от сутринта не съм хапвал нищо. Не исках да изпусна Миу, затова реших да потърпя още малко и да я почакам в кафенето. От време на време покрай мен минаваха местни жители и ме поглеждаха с любопитство.
От павилиона близо до кафенето купих брошурка на английски за историята и географията на острова. Прелистих я, отпивайки от невероятно блудкавия чай с лед. В зависимост от сезона, тук живеели от 3000 до 6000 човека. Лете населението нараствало поради туристите, а зиме намалявало, тъй като местните жители отивали да търсят работа другаде. На острова нямало развити нито промишленост, нито селско стопанство — отглеждали само маслини и няколко вида плодове. Местен поминък били риболовът и събирането на сюнгери. В началото на двайсети век много островитяни емигрирали в Америка. Повечето се заселили във Флорида, където успешно прилагали уменията си за риболов и събиране на сюнгери. Дори имало град във Флорида с името на острова.
На върха на един от хълмовете се намирала военна радарна станция. Близо до пристанището имало втори, по-малък порт за военни патрулни катери. Тъй като границата с Турция била съвсем близо, гърците я държали под постоянно наблюдение, за да предотвратят нелегалното преминаване и контрабандата. По тази причина в града имало военни. Когато възникнел конфликт със съседна Турция — всъщност доста често се случвали дребни стълкновения, — активността в пристанището чувствително се повишавала.
Преди повече от две хиляди години, когато гръцката цивилизация била в пълния си разцвет, оттук минавал главният търговски път за Азия и островът бил важно пристанище. По онова време хълмовете били покрити с широколистни дървета, използвани за направа на кораби. Но настъпил упадъкът на гръцката цивилизация, дърветата били напълно изсечени (разкошната растителност никога вече не се възстановила), а блясъкът и славата на острова бързо потънали в Лета. После дошли турците. Тяхното господство се отличавало с изключителна жестокост. Ако нещо не им харесвало, отрязвали, без да им мигне окото, ушите и носовете на хората така, сякаш кастрели дървета. Поне го пишеше в брошурата. В края на деветнайсети век, след безбройни кръвопролитни сражения, островът най-сетне извоювал независимостта си и над пристанището заплющял синьо-белият гръцки флаг. Сетне дошли войските на Хитлер. Немците издигнали по върховете на хълмовете радарна и метеорологична станция, за да наблюдават акваторията на острова. Оттам имало най-добра видимост. Английски бомбардировачи, излетели от Малта, хвърлили бомби над станцията, но улучили не само военната база, а и пристанището, като потопили голям брой рибарски лодки и убили неколцина невинни рибари. При тази атака загинали повече гърци, отколкото немци. И днес имало очевидци на събитието, които си го спомняли с мъка и гняв.
Като на повечето гръцки острови, и тук равнините били малко — почти цялата територия се заемала от стръмни, скалисти хълмове. Единственото място, пригодно за живеене, било част от южния бряг досами пристанището. Не много близо до това място имало красив, тих плаж, но пътят дотам минавал през остри скали. На по-леснодостъпните места нямало такива хубави плажове и може би затова островът не бил посещаван от много туристи. По билата на хълмовете се намирали няколко православни манастира, ала монасите се придържали към строгите забрани и не се допускали случайни посетители.