Вътре беше приятно прохладно. Имаше дневна стая, средна по размери трапезария и кухня. На белите, измазани с хоросан стени висяха няколко картини — абстрактна живопис. В дневната имаше канапе, лавица за книги и стереоуредба. По-нататък — две спални и малка, но чиста наглед и облицована с плочки баня. Домът бе прост и уютен и нито един предмет не се набиваше на очи.
Миу си свали шапката и остави чантата си на масата в кухнята. Попита ме дали искам нещо за пиене, или веднага ще взема душ.
— Първо ще взема душ — отвърнах.
Измих си главата и се избръснах. Изсуших си косата със сешоар и се преоблякох с чиста тениска и шорти. След всичко това най-сетне започнах да се чувствам нормално. Под огледалото в банята имаше две четки за зъби — синя и червена. „Коя ли е на Сумире?“ — запитах се.
Върнах се в дневната и заварих Миу, удобно разположила се в едно кресло, с чаша бренди в ръка. Тя ме покани да се присъединя, но на мен ми се пиеше студена бира. Намерих в хладилника „Амстел“, взех си една и я излях във висока чаша. Миу дълго мълча, потънала в креслото си. Не че се опитваше да намери подходящите думи за начало на разказа си, а по-скоро блуждаеше по безначалните и безкрайни криволици на паметта си.
— Откога сте тук? — осмелих се да наруша мълчанието.
— Днес е осмият ден — отвърна тя, след като помисли.
— А Сумире тук ли изчезна?
— Да. Като дим.
— Кога се случи това?
— Преди четири дена, през нощта — рече тя и зашари с поглед из стаята, сякаш търсеше следа. — Не знам откъде да започна.
— Сумире ми писа, че от Милано сте заминали за Париж. После сте пътували с влак до Бургундия и там сте отседнали в някакво селце, в обширния дом на ваш приятел, нещо като имение.
— Добре тогава, ще започна оттам.
8
— От много отдавна поддържам дружески отношения с винарите от околностите на онова село и познавам вината им така добре, както разположението на стаите в собствения си дом. Знам какво вино ще се получи от определен сорт грозде, къде е отгледано гроздето, в кое лозе, на кой склон. Какво е било времето през различните години и как това е повлияло на вкусовите качества на виното, кои производители работят най-упорито, чий син усилено помага на баща си. Кой какви заеми е получил, кой си е купил нов „Ситроен“ — и много други неща от този род. Производството на вино е като развъждането на расови коне — трябва да се знае родословието и най-новата информация. Не можеш да правиш бизнес, който се основава само на това, кое вино има добър вкус и кое не.
Миу направи кратка пауза, за да си поеме дъх. Като че не можеше да реши дали да продължи. Но все пак продължи.
— Има няколко места в Европа, откъдето купувам вино, но онова бургундско село е главният ми доставчик. Затова гледам да отида там поне веднъж годишно и да остана повечко време. Така поддържам старите си приятелства и научавам последните новини. Винаги пътувам дотам сама, но този път трябваше най-напред да се отбия по работа в Италия и затова реших да предложа на Сумире да дойде с мен. Понякога е по-удобно на такива пътувания някой да те придружава и освен това бях накарала Сумире да учи италиански. Заминахме двете, но си казах, че все пак е по-добре да съм сама, и възнамерявах да измисля някакво приемливо извинение и преди Франция да я склоня да се върне в Япония. Винаги съм пътувала сама, още като момиче, просто така съм свикнала и добре знам, че не е никак лесно дни наред да си непрекъснато с друг човек, колкото и да сте близки.
Но Сумире се оказа удивително способна и сама се погрижи за много неща, свързани с пътуването: купи билети, направи резервации на хотели, договаряше се за цените, записваше си разходите, намираше добри местни ресторанти. Бе доста напреднала с италианския и проявяваше силен интерес към всичко, което много ми допадна. Благодарение на нея имах толкова приятни преживявания, които не биха ми се случили, ако пътувах сама. Бях много изненадана: колко хубаво можело да е да си с друг човек. Навярно между нас все пак съществува някаква особена връзка.
— Добре си спомням първата ни среща, когато стана дума за „спътника“. Тя разказваше за един писател от битниците, а пък аз погрешно го нарекох „спътник“. Разсмяхме се и така ледът се разчупи. Знаете ли какво означава „спътник“ на руски? „Придружител при пътуване.“ Неотдавна намерих тази дума в един речник. Какво странно съвпадение, ако се замислиш. Питам се, защо руснаците са дали на космическия си сателит такова особено название? Та нали той е просто едно жалко парче метал, обикалящо съвсем само около земята?