Отначало си помислих, че това е някаква шега. Очаквах да чуя поантата. Но такава нямаше. Монахинята заговори на други теми, за личното достойнство и общочовешките ценности, но думите й преминаваха покрай ушите ми. Останах в пълно недоумение — с котката на необитаемия остров. Какъв смисъл имаше наистина да се разказва такава история на деца, току-що прекосили прага на училището? Не можех да проумея това, а и досега не мога.
Сумире се замислила.
— Значи излиза, че би било правилно накрая да се изяде и котката?
— Ами не знам. Монахинята не стигна до това.
— Ти католичка ли си?
Миу поклатила шава.
— Не. Просто училището случайно беше близо до нас и ме пратиха там. Харесваха ми униформите на учениците. Бях единствената чужденка.
— Зле ли се отнасяха с теб другите?
— Защото съм корейка ли?
— Да.
Миу пак поклатила глава.
— Училището беше много либерално. Правилата бяха строги, а някои сестри бяха особнячки, но атмосферата общо взето бе хубава — никаква дискриминация. Никога не почувствах лошо отношение от страна на другите. Сприятелих се с няколко ученички и въобще в училището ми харесваше, беше забавно. Имала съм, разбира се, и неприятни преживявания, но после, след като навлязох в живота. На кого ли не му се случват?
— Чувала съм, че в Корея ядат котки. Вярно ли е?
— И аз съм чувала същото. Но сред познатите ми няма такива хора.
Било ранен следобед, когато е най-горещо, и градския площад бил почти безлюден. Островитяните се били прибрали в прохладните си домове, за да подремнат. Само някакви странни чужденци се мяркали навън в този час.
На площада имаше паметник на местен герой, водач на въстание в Гърция. Борил се с турците, владели острова, но бил заловен и осъден на смърт. Тираните вдигнали на площада подострен кол и набили страдалеца гол на него. Колът бавно проникнал през ануса и под тежестта на тялото пробил вътрешностите, а накрая излязъл през устата. Мъчението продължило часове наред. Предполагало се, че паметникът е издигнат на мястото, където се случило това. В самото начало бронзовата статуя била красива и внушителна, ала с годините и под въздействието на морския вятър, праха и курешките на чайките чертите на лицето на героя бяха станали почти неразличими. Жителите на острова не обръщаха очевидно никакво внимание на занемарената статуя, а и самата тя изглеждаше така, сякаш завинаги е обърнала гръб на света.
— И аз мога да разкажа една необикновена история с котка — избъбрила Сумире. — Когато бях във втори клас, имахме красиво малко коте с кафяви, черни и жълто-кафяви шарки. Беше на около шест месеца. Една вечер седях на верандата и четях книга. Изведнъж котето взе да обикаля като бясно около ствола на високия бор в градината. Котките често правят така. Щуква им нещо — и внезапно започват да фучат, извиват гръб, подскачат, наежили козина и с вдигната опашка, сякаш искат да изплашат някого.
Котката беше съвсем пощуряла. Дори не забеляза, че я наблюдавам от верандата. Беше толкова странно зрелище, че оставих книгата и се загледах в номерата й. Тя като че не се уморяваше от самотната си игра. С течение на времето всичко това все по-малко приличаше на игра. Сякаш котката бе обладана от зъл дух.
Сумире отпила глътка вода и се почесала по ухото.
— Колкото повече я гледах, толкова по-страшно ми ставаше. Може би котката виждаше нещо, което аз не можех да видя, но каквото и да бе, то я докарваше до безумие. Не след дълго тя с чудовищна бързина взе да тича в кръг около ствола на дървото, досущ като тигъра от детската приказка, който се превърнал в масло, после се метна на него и се покатери нагоре. Вдигнах поглед и видях дребната й муцунка да се показва между клоните. Повиках я високо по име, но тя явно не ме чу.
Слънцето скоро залезе и повя хладен вятър — бе късна есен. Седнах на верандата и зачаках котката да слезе от дървото. Тя беше много дружелюбна и си помислих, че ако поседя малко там, тя непременно ще се спусне от дървото. Но това не се случи. Не се чуваше дори мяукането й. Все повече се мръкваше. Хвана ме страх и влязох вкъщи да кажа на родителите си какво е станало. Те ми рекоха да не се безпокоя, просто да оставя котката на мира и че тя скоро ще слезе. Но тя не се върна повече.