Придържайки тялото й, тя разкопчала пижамата и след малко успяла да свали горнището. После долнището. Тялото на Сумире било напрегнато и сковано, но постепенно се отпуснало и накрая станало гъвкаво. Миу извадила напоената със слюнка кърпа от устата й. На плата останали отчетливи отпечатъци от зъбите й — като на парцалена кукла, която са използвали за жертвоприношение.
Под пижамата си Сумире била без бельо. Миу грабнала първата попаднала й кърпа и започнала да бърше потта от тялото й. Първо гърба, после мишниците, гърдите и корема, след това с няколко движения областта от талията до бедрата. Сумире била покорна и безучастна. Като че не съзнавала какво се върши с нея, макар в очите й да се долавяли бледи признаци, че все пак усеща нещо.
Миу никога преди не била докосвала голото тяло на Сумире. Кожата на момичето била стегната и гладка като на малко дете. Приповдигайки я, Миу установила, че тялото й е по-тежко, отколкото си мислела, и миришело на пот. Миу изтрила потта по него и пак почувствала, че собственото й сърце започва да бие силно. В устата й се насъбрала слюнка и непрекъснато трябвало да преглъща.
Обляно в лунна светлина, тялото на Сумире лъщяло като древна керамична статуетка. Гърдите й били малки, но хубави, с добре оформени зърна. Черните косъмчета на слабините й били влажни от пот и блещукали като окъпана в утринна роса трева. Отпуснатото й голо тяло изглеждало съвсем различно от онова, което Миу била виждала на плажа под ярките слънчеви лъчи. В него се смесвали все още момичешки черти с една начеваща зрелост, стихийно пробудена от потока на времето. В тази смесица се усещала острата божа на битието.
Миу се почувствала така, сякаш се взира в нечии тайни, в нещо забранено, което не би трябвало да вижда. Стараела се да не гледа голата кожа, докато бърше потта по нея. През цялото време в главата й звучала мелодия на Бах, която запомнила още в детството си. Изтрила мокрия от пот бретон на Сумире, прилепнал към челото й. Дори мъничките й уши били изпотени отвътре.
Миу усетила, че ръката на Сумире бавно се протяга и я прегръща.
И почувствала по шията си лекото й дихание.
— По-добре ли си вече? — попитала я.
Сумире не отговорила. Само я прегърнала по-силно. Почти носейки я на ръце, Миу я помъкнала към своето легло. Сложила я да легне и я завила. Сумире продължила да лежи неподвижно, със затворени очи.
Миу я гледала известно време, ала Сумире не помръдвала. Изглежда била заспала. Миу отишла в кухнята и изпила една след друга няколко чаши минерална вода. После седнала на дивана в дневната, поела си два-три пъти дълбоко дъх и успяла да се успокои. Сърцето й забило по-спокойно, при все че от напрежението през последните минути усещала тъпа болка в сърдечната област. Всичко наоколо било обгърнато от потискаща тишина. Не се чували никакви гласове, дори куче не излайвало. Нито шум на вълни, нито на вятър. „Каква е тая убийствена тишина?“ — помислила си Миу.
Отишла в банята, събрала потната пижама на Сумире, хавлията, с която подсушила тялото й, и кърпата с отпечатъците от зъби и ги хвърлила в коша за мръсно бельо. После си измила лицето и се погледнала в огледалото. Откакто пристигнали на острова, не си била боядисвала косата и сега тя била чисто бяла, като току-що паднал сняг.
Когато се върнала в стаята, Сумире лежала с отворени очи. Погледът й бил мътен, сякаш гледала през тънък прозрачен воал, но вече с проблясъци на съзнание. Лежала, завита до раменете.
— Съжалявам — произнесла с дрезгав глас. — Понякога изпадам в такова състояние.
Миу седнала в единия ъгъл на леглото, усмихнала се и като протегнала ръка, докоснала още мократа коса на Сумире.
— Трябва да вземеш душ. Веднага ще ти олекне. Цялата беше плувнала в пот.
— Благодаря — казала Сумире. — Искам само да полежа тук.
Миу кимнала, подала й чиста хавлия за баня, извадила от скрина новата си пижама и я оставила до възглавницата й.
— Можеш да я облечеш. Нали нямаш друга?
— Може ли да спя тук тази нощ? — попитала Сумире.
— Добре. Хайде, заспивай. Аз ще спя на твоето легло.
— Моето легло сигурно е цялото мокро от пот — продумала Сумире. — Завивките, всичко. И освен това не искам да съм сама. Не ме оставяй. Ще спиш ли до мен? Само тази нощ? Не искам пак да сънувам кошмари.
Миу помислила малко, после кимнала.
— Добре, но първо си облечи пижамата. Не мисля, че ще ми е особено приятно, ако някой лежи гол до мене — особено пък на такова малко легло.