Сумире се изправила бавно и отметнала завивките. После станала, както била гола, и започнала да облича пижамата на Миу. Навела се напред и нахлузила долнището, после горнището. Известно време се борила с копчетата. Пръстите й явно не я слушали. Миу не й помогнала, просто седяла и гледала. Сумире стигнала до най-горното копче така бавно, сякаш извършвала религиозен обред. На лунната светлина зърната на гърдите й изглеждали странно твърди.
„Може би е още девствена“ — внезапно си помислила Миу.
След като облякла копринената пижама, Сумире отново легнала на кревата, този път по-навътре. Миу се наместила в края. Все още силно миришело на пот.
— Може ли да те прегърна, само за малко? — попитала Сумире.
— Искаш да ме прегърнеш?
— Да.
Докато Миу се питала какво да отговори, Сумире се пресегнала и я хванала за ръката. Дланта на момичето била още влажна от пот, топла и мека. После Сумире прегърнала Миу с двете си ръце. Гърдите й се допрели до тялото й, малко над корема, а после тя притиснала страните си към гърдите на Миу. Двете останали дълго така. Сумире като че ли съвсем леко треперела. „Може би й се плаче, но като че ли не може да даде воля на сълзите си“ — помислила си Миу. Обгърнала с ръка рамото на Сумире и я притеглила по-близо до себе си. „Все още е едно дете, самотно и изплашено. Нуждае се от топла прегръдка. Като онова котенце, притиснало се с все сила към боровия клон.“
Сумире се повдигнала леко. Краят на носа й докоснал шията на Миу. Гърдите им се притиснали. Миу преглътнала. Ръката на Сумире се движела по гърба й.
— Много те харесвам — тихо рекла Сумире.
— И аз те харесвам. — Миу не съзнавала съвсем ясно какво говори. Но казала истината.
Пръстите на Сумире започнали да разкопчават пижамата й. Миу направила опит да я спре, ала Сумире не преставала.
— Само малко — повтаряла тя. — Само малко. Моля те.
Миу не мота да се възпротиви. Сумире загалила нежно с пръсти гърдите й. Върхът на носа й леко се триел напред-назад по шията й. После тя докоснала зърната на гърдите й, погалила ги нежно, стиснала ги с пръсти. Отначало колебливо, сетне по-уверено.
Миу престана да говори, вдигна глава и ме погледна изпитателно. Бузите й бяха леко зачервени.
— Трябва да ви обясня нещо. Някога, доста отдавна, преживях странна история и косата ми напълно побеля. За една нощ. Оттогава я боядисвам. Сумире знаеше това и за да си спестя усилията, след като пристигнахме на острова, не я боядисах. Тук никой не ме познава, така че е все едно. Но като разбрах, че ще дойдете, пак я боядисах. Не исках при първата ни среща да ви стресна със странния си вид.
Мина малко време в мълчание.
— Никога не съм спала с жени и не съм имала такова желание. Но тогава си помислих, че щом Сумире толкова го иска, бих могла да се съглася. Най-малкото не го намирах за отвратително. Стига да беше със Сумире, не с някоя друга. Така че не се възпротивих, когато тя взе да ме опипва по цялото тяло или когато пъхна език в устата ми. Усещането бе странно, обаче се опитах да привикна с него, да му се отдам. Позволих й да прави каквото поиска. Обичам Сумире и ми беше все едно какво върши, щом това можеше да я ощастливи.
Но тялото и разумът са две различни неща. Разбирате ли? Част от мен бе щастлива, че Сумире ме гали с такава нежност. Но каквито и чувства да имаше в сърцето ми, тялото ми се противеше. То не приемаше Сумире. Сърцето и главата ми бяха възбудени, но останалата част от тялото ми продължаваше да е твърда и суха като камък. Тъжно е, обаче нищо не можех да направя. Разбира се, Сумире усещаше състояние ми. Тялото й гореше от възбуда, беше меко и влажно, но аз не можех да й отвърна със същото.
Казах й как се чувствам: „Не те отблъсквам. Просто не се получава. Откакто преди четиринайсет години с мен се случи онова, не съм в състояние да се отдам никому на този свят. Не зависи от мен, решението е взето някъде другаде.“ Казах й, че ако мога да направя нещо за нея, нали разбирате, с пръсти или с устата, ще го направя. Но не това искаше тя. Вече ми беше ясно.
После ме целуна по челото и каза, че съжалява. „Всичко е, защото те обичам — рече. — От много отдавна това не ми даваше мира, не знаех какво да правя и трябваше да опитам“. „И аз те харесвам — казах й. — Така че не се притеснявай. Все още искам да бъдем заедно.“
После сякаш рухна язовирна стена — Сумире зарови лице във възглавницата и дълго-дълго рида. Докато плачеше, аз галех голия й гръб, от рамото към кръста, докосвах с пръсти всичките й кости. И на мен ми се искаше да заплача, но не можех.