Миу въздъхна дълбоко и закри с длани долната половина от лицето си.
— Какво друго ми оставаше, освен да ви се обадя по телефона в Токио и да ви помоля да дойдете. Бях много объркана, не знаех какво да правя.
Представих си как Сумире броди сама по непристъпните чукари с тънка копринена пижама и джапанки.
— Какъв цвят беше пижамата? — попитах аз.
— Какъв цвят? — рече Миу недоумяваща.
— Пижамата, с която бе облечена Сумире, когато изчезна.
— А, да. Какъв цвят беше ли? Не съм сигурна. Купих я в Милано, но не бях я обличала нито веднъж. Светла на цвят. Май бледозелена. Много лека, без джобове.
— Знаете ли какво. Трябва пак да се обадите в посолството в Атина и да поискате да изпратят някого тук. Направете това, моля ви. И накарайте посланика да се свърже с родителите на Сумире. Да, разбирам, че не е лесно, че те ще се притеснят, но повече не бива да ги държите в неведение.
Миу кимна леко.
— Знаете, че понякога Сумире се държи доста странно — продължих, — постъпките й са леко налудничави. Но тя не би изчезнала току-така, без да се обади. Не е толкова безотговорна. За да го направи, би трябвало да има някаква сериозна причина. Щом я няма от четири дена, значи може би нещо се е случило с нея. Не знам какво. Може да е паднала в кладенец сред полето и да чака някой да я спаси. Или да са я отвлекли. Знаем какви работи стават. Възможно е да са я убили и да са я заровили някъде. Млада жена, която скита нощем по пижама — всичко би могло да се случи. Във всеки случай трябва да съставим план за действие. Но нека преди това се наспим. Утрото е по-мъдро от вечерта. Чака ни дълъг ден.
— Как мислите, дали Сумире… не се е самоубила? — попита Миу.
— Не можем да изключим напълно тази възможност. Все пак ми се струва, че щеше да остави някаква бележка. Нямаше просто така да зареже всичко, да изчезне и да ви хвърли в безпокойство. Тя ви обича и би помислила за чувствата ви и за ситуацията, в която ще се окажете впоследствие.
Миу ме гледа известно време със скръстени ръце.
— Наистина ли смятате така?
Кимнах.
— Разбира се. Точно така би постъпила.
— Благодаря ви. Тъкмо това най-много исках да чуя.
Миу ме заведе в стаята на Сумире — съвсем обикновена спалня, която приличаше на голям куб. Малко дървено легло, писалище, гардероб и скрин. Под писалището имаше обикновен червен куфар. Отвореният прозорец срещу вратата бе с изглед към хълмовете. На писалището лежеше нов преносим компютър „Макинтош“.
— Смених спалното бельо, така че спокойно можете да пренощувате тук.
Щом останах сам, веднага усетих, че страшно ми се спи.
Наближаваше полунощ. Съблякох се и се пъхнах под завивките, но не можех да заспя. „Доскоро Сумире е спала в това легло“ — помислих си. Превъзбудата от дългия път не напускаше тялото ми. Бях обсебен от илюзията, че пътуването продължава и никога няма да свърши.
Върнах се мислено към всичко, което ми беше разказала Миу, и се опитах да отделя важните моменти. Ала умът ми не работеше. Бе му непосилно да систематизира получената информация. „Остави това за утре“ — казах си. Ненадейно пред мен изплува образ: езикът на Сумире, проникващ в устата на Миу. „И това остави за утре“ — помъчих се да си внуша. Но вероятността утрешният ден да е по-добър от днешния бе, за съжаление, нищожна. Каква полза обаче да мисля за това сега? Затворих очи и много скоро заспах дълбоко.
10
Когато се събудих, Миу подреждаше масата за закуска. Беше осем и половина и свежото утринно слънце обливаше света със светлина. Двамата с Миу седнахме на верандата и започнахме да се храним, загледани в искрящото море. Закусихме с препечени филии, яйца и кафе. Две бели птици се спуснаха плавно по склона към брега. Наблизо звучеше радио. Говорителят четеше бързо новините на гръцки.
Поради часовата разлика чувствах някакво особено вцепенение в главата си. Не можех да разгранича реалното от онова, което само изглеждаше такова. Ето ме на този малък гръцки остров, закусвам заедно с красива, по-възрастна от мен жена, с която се запознах едва вчера. Жената обича Сумире, но не изпитва никакво сексуално желание към нея. Сумире обича тази жена и копнее за нея. Аз обичам Сумире и я желая. Сумире ме харесва, но не ме обича и не изпитва никакво влечение към мен. Аз чувствам сексуално желание към една жена, чието име не е важно. Но не я обичам. Всичко е толкова заплетено, сякаш е заимствано от екзистенциалистична пиеса. Постоянно се стига до задънена улица, няма алтернатива. А Сумире бе напуснала сцената сама.