За да се поуспокои, свалила часовника си, тънката сребърна гривна и обеците с форма на раковина и ги прибрала в чантата си. Свила се в единия ъгъл на кабината с надеждата, че ще успее да прекара нощта в сън. Но, разбира се, не могла да заспи. Било й студено и неспокойно. Кабината се разклащала при всеки случаен порив на вятъра. Миу затворила очи и засвирила мислено Моцартовата соната в до минор, като движела пръстите си по въображаеми клавиши. Неизвестно защо помнела това произведение още от детството си. По средата на втората част обаче съзнанието й се замъглило и заспала.
Не знаела колко време е спала. Едва ли е било много дълго. Стреснала се и се събудила и отначало не проумявала къде е. Паметта й бавно се възвърнала. „А, да, на виенското колело в увеселителния парк.“ Извадила часовника от чантата си; минавало полунощ. Миу се надигнала бавно. Всичките стави я болели от неудобната поза. Прозяла се няколко пъти, потегнала се и разтъркала китките си.
Знаела, че няма да може веднага да заспи отново, затова, за да се разсее, извадила книжлето от чантата си и продължила да чете оттам, докъдето била стигнала. Било някакво новоизлязло криминале, което си купила от книжарница в града. „Добре че поне лампите на виенското колело светят през цялата нощ“ — помислила си. Но след като прочела няколко страници, разбрала, че не може да следи линията на сюжета. Погледът й минавал по редовете, но умът й бил много далече.
Отказала се от четенето и затворила книгата. Вдишала поглед към нощното небе. То било покрито с тънък слой облаци, които забулвали луната. Не се виждали звезди. Лампите отвън ясно осветявали стъкления прозорец на кабината. Миу гледала дълго отражението на лицето си в него. „Това все някога ще свърши! — казала си. — Не се отчайвай! По-късно ще го си спомняш като забавна история, която ще разказваш на всички. Да прекараш цяла нощ, заключена в кабина на виенско колело в увеселителен парк в Швейцария!“
Само че историята не се оказала забавна.
Тъкмо оттук започва истинската история.
Малко по-късно Миу вдигнала бинокъла и пак погледнала към прозореца на квартирата си. Там нищо не се било променило. „Е, ти какво очакваш?“ — запитала се и се усмихнала.
Преместила бинокъла към други прозорци на сградата. Минавало полунощ и почти всички хора си били легнали. Повечето прозорци тъмнеели. Няколко обаче светели, там още будували. На долните етажи пердетата били дръпнати предвидливо. На по-горните нямало от какво да се безпокоят и прозорците зеели отворени, за да пониква вътре нощната прохлада. Животът в тези стаи бил тих и спокоен, напълно изложен на външни погледи. (Кой изобщо би допуснал, че посред нощ някой, скрит с бинокъл в кабина на виенското колело, ще го гледа?) Но Миу не проявявала особен интерес да наднича в личния живот на другите. Много по-забавно й било да разглежда собствената си празна стая.
Когато направила пълна обиколка по съседните прозорци и пак се върнала на своите, тя зинала от учудване. В спалнята си видяла гол мъж. Отначало си помислила, че е сбъркала прозореца. Започнала да движи бинокъла във всички посоки — нагоре-надолу, наляво-надясно. Но нямало грешка; това била нейната стая. Мебелите, цветята във вазата, картините на стената — всичко си било на мястото. Мъжът бил Фердинандо. Да, точно той. Седял на леглото й чисто гол. Гърдите и коремът му били космати, дългият му пенис висял като задрямало животно.
„Какво прави той в моята стая? — Капки пот избили по челото на Миу. — Как е влязъл? Нищо не разбирам.“ Отначало почувствала раздразнение, после смущение. И тогава в стаята се появила някаква жена. Била с бяла блузка с къс ръкав и с къса синя памучна пола. Жена? Миу стиснала здраво бинокъла и напрегнала зрението си.
Видяла, че жената била самата тя.
Съвсем се объркала. „Аз съм тук, гледам с бинокъл квартирата си… И там виждам себе си.“ Фокусирала бинокъла няколко пъти. Но колкото и да гледала, виждала все едно и също — себе си. Дори дрехите били същите — тези, с които била облечена. Фердинандо я взел на ръце и я отнесъл на леглото. Целувайки я, той бавно и нежно я разсъблякъл (онази Миу, в стаята). Свалил блузката й, разкопчал сутиена й, смъкнал полата й. Докосвал с устни тила й, галел с ръце гърдите й. След малко събул с една ръка пликчетата й, съвсем същите като тези на нея. Дъхът на Миу секнал. „Какво става, по дяволите?“
Преди да успее да разбере това, пенисът на Фердинандо еректирал — дълъг и твърд като прът. Никога не била виждала толкова голям пенис. Фердинандо хванал ръката й и я поставил върху него. Галел цялото й тяло. Ближел я. Дълги, безкрайно дълги ласки. Тя не се противяла. Тя — Миу в стаята — му се отдала напълно, наслаждавайки се на растящата възбуда. От време на време протягала ръка и галела пениса на Фердинандо, тестисите му. Цялото й тяло се разтворило пред него.