— Предполагам, че майката на момчето вече ви е казала всичко по телефона — каза охранителят.
— Да — отвърнах. — Хванали са го да краде в магазина.
— Точно така — потвърди охранителят и постави на масата картонена кутия, която дотогава лежеше в краката му.
После леко я тикна към мен. Вътре имаше осем еднакви малки телбода, все още опаковани. Взех един и го разгледах. На етикета с цената пишеше 850 йени.
— Осем телбода — отбелязах аз. — Това ли е всичко?
— Да. Това е всичко.
Върнах телбода в кутията.
— Значи общо прави 6800 йени.
— Правилно, 6800 йени. Вероятно си мислите: „Момчето краде. Това, разбира се, е престъпно деяние, но защо толкова шум за осем телбода? Та той е още ученик. Е? Прав ли съм?“
Не отговорих.
— Нормално е да мислите така. Щото е самата истина. Има много по-лоши престъпления от това, да откраднеш някакви си осем телбода. Преди да стана охранител, бях полицай, така че знам какво говоря.
Докато приказваше, охранителят ме гледаше право в очите. Издържах погледа му само за да не си помисли, че съм враждебно настроен към него.
— Ако му беше за първи път — тоест магазинът, — нямаше да го правим на голям въпрос. Все пак работим в сферата на обслужването и няма защо да се създава излишно напрежение. Обикновено довеждам детето тук, в тази стая, сплашвам го малко — и толкова. При по-сериозни случаи се свързваме с родителите и им казваме да обърнат повече внимание на детето. Не съобщаваме в училището. По възможност гледаме всичко да се уреди мирно и тихо — такава е политиката на магазина по отношение на детските кражби. Само че това момче не краде за първи път. Засичаме го вече три пъти. Цели три кражби! Представяте ли си? И на това отгоре при първия и втория път той отказа да ни съобщи името си и къде учи. Спомням си всичко, защото пак аз се занимавах с него. Не обелваше дума, каквото и да го питахме. „Правеше се на ударен“ — както казвахме в полицията. Държеше се много лошо — никакви извинения, никакви признаци, че съжалява за постъпката си, непрекъснато се инатеше и гледаше да протака. Рекох му, че ако и този път не ми каже името си, ще го предам на полицията, но и това не помогна. Никаква реакция. Не ми оставяше друго, освен да го принудя да ми покаже картата си за пътуване, за да разбера как се казва.
Охранителят направи пауза — изчакваше ме да осмисля всички тези подробности. Все още ме гледаше право в очите, а аз все така не извръщах поглед встрани.
— Да ви кажа сега какво е откраднал. Да се чуди човек защо тъкмо такива неща, в които няма нищо привлекателно. Първия път — петнайсет автоматични молива на обща стойност 9750 йени. Втория път беше задигнал осем пергела за 8000 йени. Иначе казано, всеки път краде множество еднакви предмети, и то не за да ги използва самият той. Прави го просто за удоволствие, или пък с намерението да продаде тези вещи на приятелите си в училище.
Опитах си да си представя как през обедната почивка Моркова продава откраднатите телбоди на съучениците си. Но не се получи.
— Не ми е съвсем ясно — рекох. — Защо краде от един и същ магазин? Нали така има по-голяма вероятност да те хванат и да ти наложат по-тежко наказание? Ако веднъж вече са те пипнали и те познават, а искаш да се занимаваш с това безнаказано, не отиваш ли да крадеш в друг магазин?
— Мен ли питате? Може би той посещава със същата цел и други магазини. Или пък нашият му е любим. Може да не е харесал физиономията ми. Откъде да знам? Аз съм един обикновен охранител в супермаркет и не е моя работа да вниквам в разните подробности. Не ми плащат за това. Ако действително искате да знаете, питайте него. Вече три часа седи тук, а не съм чул и дума да каже. Чудна работа. На пръв поглед изглежда послушно момче, а е толкова опърничав. Затова се наложи да ви извикам. Съжалявам, че е през почивния ден… Между впрочем, още като влязохте забелязах, че имате хубав тен. Не че това има връзка с въпроса, който обсъждаме, но сигурно сте ходили някъде на почивка през отпуската си?
— Не, не съм ходил на някакво специално място — отвърнах.
Въпреки това охранителят продължаваше да се вглежда многозначително в лицето ми. Сякаш бях особено важен елемент в този ребус.