Трусът ги отхвърли от пода. Върху главите им се изсипа дъжд от камъни и отломъци и Черити закри главата си с ръце. В продължение на секунди прахът бе толкова плътен, че тя не можа да различи дори и Скудър, който лежеше точно до нея. Той се изкашля мъчително, надигна се бавно и премигна няколко пъти, за да успее да различи нещо сред облаците прах.
От другата страна на разрушената стена се намираше огромна, около десет метра висока, зала, която бе разделена чрез стъклени стени на лабиринт от по-малки правоъгълни помещения. Във всяко от тях имаше по едно легло, върху което лежаха безжизнени мъжки тела. Черити прецени бързо, че броят им е над хиляда. В огромната зала се намираше част от спящата армия на Кремер.
Голяма част от стъклените стени бяха разрушени, така че много от мъжете бяха наранени. А между дългите редици от легла се движеха други фигури; сенки, които в първия момент сред облаците прах Черити сметна за хора. Но после ги видя ясно в светлината на лазерните лъчи. „Мороните не само нападат базата, помисли си с ужас тя, те са вече тук.“
Скудър пое шумно въздух и се вкопчи толкова силно в ръката й, че Черити изкрещя от болка. Протегнатата му ръка сочеше противоположната стена на залата.
От развалините се показа огромна черна фигура.
След секунда Черити я разпозна.
Червеят бе дълъг около тридесет метра. Тялото му бе покрито с черни лъскави плочки; а там, където докосваше пода, пластмасовото покритие се стопяваше. Черити не можа да забележи нито очи, нито каквито и да било други сетивни органи, но предната част на тялото му се бе изправила и се люлееше ритмично насам-натам като главата на нападаща кобра. Черити видя как някои от войниците откриха огън по гигантското създание, но лазерните залпове отскачаха безуспешно от тялото му. От почти триметровия тунел, който червеят бе проправил в скалата чрез изгаряне, излизаха четириръки фигури. Трябва да бяха дузини мравки, които обстрелваха яростно няколкото защитници; а от тунела изскачаха все повече и повече воини на мороните. Но не само те.
Измежду блестящите, четириръки очертания на мороните се движеха по-малки, светли фигури с две ръце и сплъстена коса — джеърдите.
Черити се отдръпна. Единият от двамата войници вдигна пушката си и се прицели в мороните, но Черити бързо дръпна ръката му.
— Не! — каза тя. — Те не искат нищо от нас! Вижте!
Тя посочи джеърдите, придружаващи мравките.
Воините на насекомите застреляха безмилостно няколкото оцелели след нападението им войника, но джеърдите сякаш въобще не се интересуваха от битката. Без да обръщат внимание на експлозиите, които кънтяха из цялата зала и я бяха превърнали в истински ад, те се приближиха до спящите в леглата войници и коленичиха до тях. Черити не можа да разбере какво точно правят, но видя как някои от фигурите започнаха да мърдат при докосването на джеърдите.
— Какво… какво правят те? — запелтечи войникът.
— Не знам — отговори Черити. — Но не искат нищо от нас, не разбирате ли? Искат само тях.
Мъжът наблюдаваше невероятната сцена с разширени от ужас очи и не отговори.
— Заведете ни при Кремер! — изкрещя Черити. — Бързо!
Войникът не реагира. Тя го сграбчи за рамото и го разтърси.
Докосването й го изтръгна от вцепенението. Той отблъсна инстинктивно ръката й и посочи, жестикулирайки бързо, асансьора.
— Нататък! Бързо!
Затичаха се. Когато мравките забелязаха бягащите фигури, пуснаха няколко изстрела в тяхна посока, но никой не улучи. Стигнаха невредими до асансьора и скочиха в кабината.
Вратите започнаха да се затварят мъчително бавно. Нова експлозия разтърси кабината и секунда преди вратата да се затвори, Черити видя двуметровата фигура на една мравка, която с гротескни движения прескочи разрушената стена и се затича към тях. Но в същия момент вратите се затвориха и асансьорът потегли с бръмчене.
Изминаха десет секунди.
И тогава сякаш юмрукът на някакъв великан удари асансьора, подхвърли го на два-три метра височина и отново го запрати надолу.
Трусът ги запрати със страшна сила на пода. За момент те останаха да лежат зашеметени и заслушани в ужасяващия шум на претоварените стоманени въжета, върху които висеше кабината. Но стана чудо — трусовете престанаха и кабината не се спусна неудържимо в бездната.
Обгърна ги непроницаема тъмнина. Черити започна да опипва като слепец наоколо, докосна някакво тяло, върху което бе паднала, и чу приглушен стон.