— Вероятно — каза Черити. — Но за това можем да говорим по-късно.
Тя се обърна към Хартман.
— Какво става с площадката за приземяване на хеликоптерите? Завзеха ли я вече?
— Още не — поколеба се Хартман. — Но не знам дали ще мога да намеря пилот.
Те се затичаха. Докато прекосяваха огромната пещера, грохотът на експлозиите разтърси няколко пъти пода й толкова силно, сякаш тя щеше да се срути всеки момент.
Когато Хартман посочи асансьора, Черити поклати отрицателно глава.
— Няма ли стълба?
— Има — отговори Хартман. — Но така е много…
— Тогава ми я покажете — прекъсна го Черити.
Хартман я погледна, сякаш се съмняваше дали не е загубила разсъдъка си, но сви послушно надясно и се втурна към няколкото метални подвижни стълби на скалата, водещи нагоре. Не бяха изминали и една трета от разстоянието, когато повторна експлозия разтресе пещерата. Моторите на товарния асансьор нададоха пронизителен вой, изпуснаха няколко искри и цялата кабина политна надолу, превръщайки се в купчина развалини.
Хартман гледаше объркано ту Черити, ту разрушената кабина.
Вероятно площадката за кацане на хеликоптерите бе получила няколко тежки попадения, защото всичко, което Черити видя, след като изтича от тунела след Хартман, бяха черни облаци дим и небе, което не бе образувано от безплътното трепкане на холографията, а бе пълно със светкавици и сребристи летящи дискове, чиито лазерни оръдия стреляха непрекъснато.
С ъгълчетата на очите си Черити видя някаква черна фигура, обърна се и в същата секунда почти изпита радост, че не е въоръжена.
Облечената в дрипи фигура не бе морон, а един от войниците на Кремер.
— Там! — изкрещя Хартман през воя на планерите и непрекъснатия грохот на експлозиите и посочи стената от чер дим. — Може би един от хеликоптерите още е в състояние да лети!
Черити погледна напрегнато в същата посока, но не можа да види нищо, освен стелещия се дим и ярките езици на пламъците. Въпреки това не се поколеба и последва Хартман. Първите два хеликоптера, които изплуваха пред очите им от пушека, бяха се превърнали в горящи развалини, но третият сякаш не бе повреден. Хартман скочи в кабината, изтегли Черити и се втурна към седалката на пилота.
Но след секунда изруга яростно.
— Какво има? — попита Черити.
Хартман посочи със свит юмрук седалката.
— Това, от което се страхувах! — отговори той. — Имаме само три хеликоптера с алфа-управление. И трябва да унищожим тъкмо един от тях!
Той се обърна, загледа се мрачно в димната завеса и въздъхна.
— Ще се опитаме да намерим някой друг…
Черити го блъсна настрани, хвърли се към седалката и сграбчи тежката каска, която бе поставена върху арматурното табло.
— Хей! — запротестира Хартман. — Знаете ли изобщо какво правите?
— Мисля, че да — отговори Черити. — А ако не е така, вие ще сте първият, който ще го разбере. Седнете!
Тя сложи каската, включи контролните компютри на хеликоптера „Стелт“ с лявата си ръка, а с другата посочи мястото на втория пилот.
— Можете ли да поемете управлението на оръдията?
— Сигурно — отговори Хартман смутено, — но…
Той не се доизказа. Черити забеляза, че Скудър и Нет скочиха в хеликоптера и затвориха вратата. В същия момент тя стартира двигателите. Турбините на хеликоптера започнаха да вият пронизително, трите сърповидни роторни перки се превърнаха във въртящ се, сребрист кръг и машината отскочи нагоре.
— Внимавайте! — изрева Хартман, който смаян се бе вкопчил в седалката.
След като сензорите на каската уловиха вълните от мозъка й и ги превърнаха в електрически командни импулси, хеликоптерът „Стелт“ започна да се издига. Това беше старата идея за биологичната обратна връзка, която бе перфектно доразвита в това чудо на техниката. „Но ако това, което върши тази каска, е всъщност видимият резултат от мозъчните ми вълни, помисли си тя, то тогава зад челото ми трябва да цари истински хаос.“ Хеликоптерът се наклони настрани, започна да стреля лудешки наляво-надясно и за един ужасен момент полетя в свредел, преди Черити да успее отново да овладее управлението му.
Един от планерите започна да стреля по тях. Черити се отдръпна инстинктивно, отново изгуби контрол над самолета и се размина на косъм с втори кораб на мороните, който внезапно се бе появил пред тях.