— Но и те ще станат такива! — каза джеърдът. — Той няма да престане. Ние го победихме. Трябва ли да му подарим живота и свободата, за да дойде отново и да започне пак да убива?
— Няма да го направи! — отговори Черити. — Аз… ти давам честната си дума, че ще ви оставят на мира. Кремер няма вече да управлява станцията, обещавам ти! Ще бъде някой друг, който… който ще намери начин, за да продължите да съществувате съвместно. Върни корабите обратно!
Кайл помълча за около минута.
— А… спящите войници?
— Те са ваши? — предположи Черити.
— Някои от тях — потвърди Кайл. — Но сънят трая достатъчно дълго, за да могат все още да виждат, когато се събудят.
— Те ще дойдат при вас — каза Черити.
— А тези, които още спят?
— Няма да бъдат събудени, докато сами не отворят очи — и прогледат — каза Черити.
— Ти не си комендант на станцията, Черити Леърд. Как мога да бъда сигурен, че те ще удържат думата, която ти ни даваш?
— Ще я удържат — продължи да твърди Черити. — Поне заради това, че нямат друг избор. И аз предполагам, аз знам кой ще бъде новият комендант. Той е добър човек.
— Мъжът, който чака вън в хеликоптера? — предположи Кайл.
— Да. Знам, че той бе този, който ръководеше нападението. Но той… той не знаеше какво върши. Той съжалява за това.
Отново измина една минута, докато Джайл отговори.
— Вярвам ти, Черити. Нападението ще бъде прекратено. Макар че… — засмя се той, — погледнато от стратегическа гледна точка, това е много глупаво. Ние спечелихме.
— Те никога не са имали шанс — каза Черити. — И Хартман го знае.
— Надявам се да е така — каза сериозно джеърдът. — Защото вторият път ще бъда безмилостен.
Черити го погледна тъжно, обърна се, но отново спря и попита:
— А… Кайл? Ще го видя ли отново?
— Може би — отговори джеърдът Кайл.
Черити се усмихна горчиво и понечи да си тръгне окончателно, но този път Кайл я задържа.
— Почакай!
— Да?
— Вън има някой, който иска да говори с теб.
Черити го погледна объркана, мина далеч покрай тялото на гигантското насекомо и излезе с наведена глава.
Черити бе прекарала в катедралата около половин час. Скудър и Нет спазиха заповедта й и останаха пред вратата, но Хартман пристъпи към нея, когато тя излезе навън.
— Престанаха! — извика към Черити той. — Току-що пристигна съобщение по радиотелефона. Те… почти били завзели станцията, а после изведнъж престанали и се оттеглили.
— Знам — каза тихо Черити.
С побледняло лице тя поглеждаше ту Хартман, ту Скудър и Нет, но очите й бяха празни; погледът й бе вперен в някаква точка, която сякаш се намираше далеч в безкрайността.
— Вие… знаете? — долетя като ехо до нея учуденият глас на Хартман. — Откъде?
— Какво става с Кайл? — попита Скудър. — А Хелън? Няма ли да дойдат с нас?
— Не — отговори кратко Черити.
Тя пое шумно въздух, хвърли поглед върху малката сребриста кутийка в ръката си и се упъти бавно към хеликоптера.
— Какво стана там вътре? — попита Скудър. — Какво ти е? Защо Кайл няма да дойде с нас? И какво става с момичето и Гурк?
— Хелън е добре — отговори Черити. — Но ще остане тук. Също и Кайл. Моля, не ме питайте сега. По-късно ще ви обясня всичко.
— А Гурк? — попита Нет.
— Гурк? — Черити спря повторно и се засмя по труден за описание, почти меланхоличен начин. — Още е жив. При Даниъл е.
— Стоун? — попита, за да се увери Скудър.
— Да. Говорих с него.
Тя вдигна ръка с малкото запаметяващо устройство в нея.
— Даде ми това. В него има съобщение от Гурк и… още нещо.
— Стоун е… тук!? — попита недоверчиво Скудър. — Той е тук и ни пуска да си вървим?
Черити кимна.
— Искаше само да говори с мен — каза тя.
— И какво иска от теб?
Измина известно време, докато Черити отговори. А когато го направи, гласът й бе толкова тих, че Скудър едва разбра думите й.
— Каза ми как можем да ги победим.
Какви опасности и загадки очакват по-нататък Черити и нейните спътници, ще узнаете в шеста книга на поредицата: „Ад от огън и лед“!