За беда работата изобщо не им споряла. Роклята нямала никаква линия, а тортата се килнала на една страна и Фауна трябвало да я подпре с метлата, при което глазурата и свещичките се плъзнали надолу потекли по дръжката.
Когато решили да отгледат Горската роза, орисниците се отказали от вълшебствата. Но сега били наистина отчаяни.
Затова донесли вълшебните си пръчици от тавана и уверени, че няма кой да ги види, замахнали няколко пъти с тях. Ето че вече всичко било наред.
Не след дълго Горската роза се върнала у дома и разказала на добрите орисници за непознатия момък, когото срещнала в гората.
Орисниците решили, че вече е настъпил моментът да и разкрият истината.
След като разказали всичко на девойката те я повели по дългия път към двореца. Време било да върнат принцесата на царя и царицата. Докато вървяла, Аврора мислела само за красивия момък.
Щом пристигнали в двореца, орисниците оставили Аврора за малко сама, като мислел, че е в безопасност. Изведнъж пред девойката се появила светлина и замаяна, тя я последвала. Минала през един таен изход, изкачила се по вита стълба и стигнала до малка стая.
Тогава се разнесъл гласът на Злодеида.
— Докосни вретеното! Заповядвам ти да го докоснеш! — извикала тя.
Уплашена, принцесата се подчинила и убола пръста си на острия му връх.
В това време трите орисници се върнали в залата, където били оставили Аврора. Като не я намерили, те се втурнали към тайната стаичка. Там видели Злодеида, която тържествувала над безжизненото тяло на принцесата.
— Царят и царицата ще умрат от мъка, като научат — изхлипала Лъчезария.
— Не, няма — успокоила я Флора.
После орисниците полетели над двореца и приспали дълбоко всички.
Флора дочула как, миг преди да заспи, цар Хюбърт казал, че принц Филип настоявал да се ожени за някаква селска девойка. Тя се досетила, че младият момък, когото Аврора срещнала в гората, е самият принц Филип. В това време тои пристигнал в горската колиба, където го очаквали Злодеида и нейните помощници.
Злодеида хвърлила принца в мрачната тъмница на своя замък. Там злата магьосница му разкрила, че девойката на мечтите му е не друга, а самата принцеса Аврора, която била приспала завинаги. Филип трябвало да избяга и да спаси своята любима.
В този миг се появили добрите орисници. Те освободили принца и му дали един щит и един меч, които били вълшебни.
— С Щита на истината и Меча на храбростта ще успееш да победиш злото — казали те.
Слугите на Злодеида започнали да обсипват принца със стрели, но в същия миг добрите орисници ги превръщали в цветя.
Когато момъкът наближил двореца, Злодеида издигнала на пътя му стена от тръни. Но той разсякъл бодливите клони с Меча на храбростта.
Скоро принцът стигнал до моста пред двореца. Тогава Злодеида се превърнала в страшен змей и започнала да бълва пламъци срещу него.
Внезапно избухнал огън, който изтръгнал щита от ръцете на принца и го запратил надалеч. Ала Филип се прицелил, хвърлил меча си и пробол змея право в сърцето. Чудовището отстъпило назад в агония и полетяло от ръба на скалата в пропастта.
Пътят на принц Филип бил свободен. Той се втурнал през вратите на двореца към стаята, където лежала заспала Аврора. Коленичил пред нея и нежно я целунал. Спящата красавица се събудила и се усмихнала на своя любим.
В същия миг се пробудили и всички останали в двореца. Цар Стефан и царицата прегърнали свидната си дъщеря. Най-сетне били заедно.
Малко по-късно принц Филип и принцеса Аврора слезли тържествено в дворцовата зала. Всички се отместили от възхищение, защото никога не били виждали по-красива двойка.
Вечерта, в присъствието на царя, царицата, придворните и гостите, двамата влюбени танцували до забрава.
— Много обичам историите, които завършват щастливо — въздъхнала Фауна.
Всички се съгласили, че това наистина е най-щастливият край, който можели да си спомнят.