— Ало, Чарлс?
— Идвам към съда — обяви шефът й Чарлс Овърби, началникът на централното регионално управление на КБР.
Тя му разказа за случилото се, за убитите и за състоянието на Милар.
— Лоша новина… Имате ли някакви следи, какво да им кажа?
— На кого?
— На журналистите.
— Не знам, Чарлс. Нямаме много информация. Може да е навсякъде. Заповядах да блокират пътищата и да претърсят цялата сграда.
— Няма ли нищо конкретно? Имате ли представа накъде е избягал?
— Не.
Шефът й въздъхна.
— Добре. Между другото, ти командваш акцията.
— Какво?
— Ти ръководиш издирването.
— Аз ли?
Това я изненада. Случаят определено беше в правомощията на КБР — това бе най-висшата полицейска служба в щата — и Катрин беше старши агент, достатъчно компетентна да ръководи издирването. КБР обаче бе служба за разследване и нямаше многоброен персонал. Калифорнийската пътна полиция и шерифството трябваше да осигурят хора за акцията.
— Защо не някой от пътните или шерифството?
— Мисля, че по този случай ни трябва централна координация. Съвсем логично е. Освен това вече е решено. Всички знаят.
Вече? Дали затова не й се беше обадил веднага — защото е искал първо да осигури за службата си този толкова отразяван в медиите случай?
Е, решението му я устройваше. Тя имаше лични причини да преследва Пел.
След като бе видяла оголените му зъби, след като бе чула зловещите му думи.
„Да, труден е животът на полицая. Малчуганите прекарват дълго време сами, нали? Сигурно ще им е хубаво да си поиграят с някого…“
— Добре, Чарлс, поемам случая. Искам обаче и Майкъл да участва.
Майкъл О’Нийл беше детектив от местното шерифство, с когото Данс много често работеше. От години си сътрудничеше с кроткия по характер полицай, дългогодишен жител на Монтерей. Всъщност той я беше въвел в занаята.
— Нямам нищо против — отвърна шефът й.
Това беше добре, защото Данс вече се беше обадила на О’Нийл.
— Скоро ще пристигна. Искам още веднъж да ме информираш преди пресконференцията.
С тези думи Овърби затвори.
Тя тръгна към задната част на съда, но мигащи светлини привлякоха вниманието й. Разпозна една от служебните коли на КБР.
Рей Каранео, най-новият човек в службата, спря наблизо и отиде при нея. Строен мъж с дълбоки черни очи под рунтави вежди, той беше в Бюрото само от два месеца. Не беше обаче толкова неопитен и наивен, колкото изглеждаше, и имаше тригодишен стаж като полицай в Рино (тежко назначение), преди да дойде на Полуострова, за да могат с жена си да се грижат за болната му майка. Предстоеше му да натрупа още много опит, но иначе работеше неуморно и можеше да се разчита на него. А това означаваше много.
Каранео беше само с шест или седем години по-млад от нея, но в полицията тази разлика е сериозна, затова така и не можеше да се престраши да я нарича „Катрин“, както неведнъж му бе предлагала. Обичайният му поздрав беше кимване. Сега я поздрави по-официално.
— Ела. — Данс си спомни уликите по случая „Херън“ и бомбата, затова добави: — Вероятно има съучастник и знаем, че е въоръжен. Затова внимавай.
Заобиколиха отзад, където криминалисти от местната полиция оглеждаха пораженията. Паркингът приличаше на бойно поле. Четири коли бяха изгорели напълно, други две — наполовина. Задната фасада беше почерняла, кофите за боклук — стопени. Над целия район се стелеше синкав дим. Вонеше на изгоряла гума… и на нещо много по-отвратително.
Катрин Данс огледа паркинга. Погледът й се спря на задната врата.
— Няма начин да се измъкне оттам — сякаш прочете мислите й Каранео.
От унищожените коли и почернялата настилка беше ясно, че огънят е образувал плътна завеса пред вратата; пламъците са били за отвличане на вниманието. Но къде беше отишъл?
— Знае ли се чии са всичките тези коли? — попита тя един пожарникар.
— Да, на служители са.
— Здравей, Катрин. Намерихме устройството — извика й началникът на местната противопожарна служба.
Тя му кимна за поздрав.
— Какво е?
— Голям куфар на колелца. Бил е пълен с пластмасови бутилки с бензин. Извършителят го е сложил под онзи сааб. Бавно горящ фитил.
— Професионално изпълнение, а?
— Едва ли. Намерихме остатъци от фитила. Може да се направи от парчета плат и химикали. Според мен е намерил инструкциите в Интернет. Децата често използват такива устройства да взривяват разни неща. Понякога самите себе си.