Погледнете ме сега — на трийсет и три съм и тази година съм излизала с четирима различни мъже. И знаете ли? Не си спомням името на втория. О, и всеки от тях беше поне с петнайсет години по-стар от мен… Не, аз не съм по-добра от вас, момичета. И всичко, което казах, важи с двойна сила за мен.
Затова, Линда, отвори си очите и виж кой е той, какво ни е причинил. Даниел Пел е най-лошият човек, който можеш да си представиш. Да, беше ужасно… Извинете ме, пияна съм и говорих повече, отколкото трябваше.
Линда мълчеше. Лицето й отразяваше вътрешна борба. След малко каза:
— Съжалявам за нещастието ти. Ще се моля за теб. Сега ме извинете, отивам да си легна.
Притиснала Библията до гърдите си, стана и отиде в стаята си.
— Май не се получи много добре — измърмори Ребека. — Съжалявам, Мишле. — Облегна се назад, затвори очи и въздъхна. — Странно е да се опитваш да избягаш от миналото. То е като куче на каишка. Колкото и да иска да избяга, пак се връща.
38.
В централата на КБР Данс и Келъг докладваха на Овърби за събитията около дома на Рейнолдс — и научиха от Ти Джей и Каранео, че още няма нищо ново. Минаваше 23 часът.
Данс изключи компютъра си.
— Добре, това е. Аз приключих за днес.
— И аз.
Когато излязоха в мрачния коридор, Келъг сподели:
— Мислех си нещо. Те наистина са семейство.
— Кои? Трите жени в хотела ли?
— Да. Нямат роднински връзки, дори не се харесват една друга особено, но са семейство.
По тона му личеше, че говори като човек, на когото това нещо липсва. Докато Данс само наблюдаваше и се опитваше да използва отношенията между трите жени, Келъг намираше в това нещо трогателно. Тя не го познаваше достатъчно добре, за да отгатне причината или да го попита. Забеляза, че леко сви рамене и зачопли ноктите на лявата си ръка — признаци на стрес.
— Сега децата ли отиваш да вземеш? — попита той.
— Не, ще спят при дядо си и баба си.
— Страхотни са, наистина.
— Никога ли не си мислил да имаш деца?
— Не. И двамата с жена ми работехме. Аз много пътувах. Сещаш се как е, когато и двамата гонят кариера.
В кинесиката самото значение на думите е второстепенно спрямо тона, с който са изречени — „качеството на речта“. Беше чувала много хора да казват, че нямат деца, и умееше да различи дали този факт е без значение за човека, дали е въпрос на трезв избор или източник на скрита тъга.
Долови нещо важно в тона на Келъг. Забеляза още признаци на стрес, едва видими жестове. Може би е имало физиологичен проблем от негова страна или от страна на жена му. Може би тази тема е била плод на много разногласия и е станала причина да се разделят.
— Уес ме гледаше подозрително… — сподели Келъг.
— О, просто е чувствителен, когато мама се среща с други мъже.
— Някой ден ще трябва да свикне, нали?
— Е, да. Но точно сега…
— Разбрах. Все пак явно нямаше нищо против, когато си с Майкъл.
— О, това е друго. Майкъл е приятел. И е женен. Не представлява заплаха.
Келъг се подвоуми, след което измърмори:
— Ясно. Разбирам.
Данс го погледна. Опита се да установи причината за колебанието му. Лицето му не издаваше нищо.
— Не приемай лично отношението на Уес.
— Може би е комплимент — отбеляза той след кратка пауза.
Излязоха. Беше толкова хладно, че в други райони това би било ясен признак за настъпването на есента. Данс потрепери от студ, но усещането й харесваше. Напомняше й на облекчението, когато поставиш лед върху ударено място. От мъглата всичко беше влажно.
— Ще те закарам до колата ти — предложи тя.
Келъг бе паркирал зад сградата.
Качиха се в нейната и изминаха краткото разстояние. Данс спря. Останаха неподвижно за няколко минути. Тя затвори очи, протегна се и опря главата си на облегалката. Чувстваше се добре.
Когато ги отвори, Келъг се беше обърнал към нея. Опря се с една ръка на таблото, а с другата докосна рамото й, уверено, но в същото време някак плахо. Очакваше да му даде сигнал. Тя не помръдна, но го погледна в очите. Това, разбира се, бяха сигнали.
Във всеки случай той не се двоуми, наведе се и я целуна по устните. Тя усети вкус на мента — незабелязано беше лапнал „Тик-так“ или „Алтоид“. Хитрец, помисли си развеселено. Беше направила същото онази вечер, когато с Брайън бяха сами на плажа с морските видри и тюлените. Келъг леко се отдръпна, за да прегрупира силите си и да види резултата от първата схватка.