Выбрать главу

Младежът го чу да набира номер.

— Ало. Аз съм. Запиши това. — Продиктува адреса на Били. — Има жена и две деца. Жената е хубавица. Косата й ще ти хареса.

— На кого се обаждате? — прошепна Били. — Моля ви, господине… моля ви. Вземете камиона, вземе всичко. Ще изчакам колкото трябва, за да избягате. Един час. Два часа. Само не…

— Шшшт. — Нападателят продължи да говори по телефона: — Ако не се появя, значи не съм минал през блокадите, защото Уилям не се е постарал достатъчно. Тогава можеш да посетиш семейството му. Твои са.

— Не!

Били се извъртя и посегна към телефона. Дулото опря в лицето му.

— Гледай си пътя, момче. Моментът не е подходящ да скачаме в канавката.

Похитителят затвори телефона и го прибра в джоба си.

— Уилям… Бил ли ти казват?

— Най-често Били, господине.

— Така, Били, ето какво е положението. Преди малко избягах от затвора.

— Ясно, господине. Нямам нищо против.

Нападателят се изсмя:

— Е, благодаря. Чу какво казах по телефона. Знаеш какво искам от теб. Ако ме прекараш през блокадите, ще те пусна да си ходиш и няма да направя нищо на семейството ти.

Били нервно изтри пухкавата си буза, лицето му гореше, стомахът му се свиваше.

— Ти не си заплаха за мен. Всички знаят името ми и как изглеждам. Казвам се Даниел Пел и снимката ми ще се появи още в обедните новини. Затова нямам причина да ти правя нещо, ако изпълняваш каквото ти казвам. Сега се опитай да се успокоиш. Трябва да запазиш самообладание. Ако полицията те спре, искам да се държиш като безгрижен и любопитен шофьор на камион, да се мръщиш и да питаш какво е станало, сякаш не подозираш нищо. „Тоя дим, тази суматоха. Леле-мале!“ Сещаш се какво трябва да говориш.

— Моля ви, ще направя всичко…

— Били, сигурен съм, че ме чу добре. Не искам от теб да правиш „всичко“. Искам да направиш само онова, което ти казах. Това е. Има ли нещо по-просто?

6.

Катрин Данс и Каранео влязоха в куриерската служба „Ю мейл ит“ на „Сан Бенито“. Там научиха, че минути след бягството на затворника фирмата е получила пратка от „Уърлдуайд Експрес“.

От А през Б до Х…

Данс се досети, че Пел може да използва камиона, за да мине през блокадите. Обади се в офиса на „Уърлдуайд Експрес“ и оттам потвърдиха, че куриерът им е пропуснал всички следващи доставки. Полицайката попита за регистрационния номер на камиона и го съобщи на пътната полиция.

Върнаха се в кабинета на Санди Сандовал, откъдето координираха усилията за издирване на камиона. За съжаление в района имаше двайсет и пет коли на „Уърлдуайд Експрес“, затова тя помоли директора на фирмата да нареди на всеки от хората си да спре на най-близката бензиностанция. Пел щеше да е в камиона, който продължи да се движи.

Това обаче щеше да отнеме известно време. Директорът трябваше да се обади на мобилния телефон на всеки от шофьорите си, защото ако ги уведоми по радиостанцията, Пел щеше да разбере, че са разкрили как се е измъкнал.

В кабинета бавно влезе някой. Данс се обърна. Новодошлият беше Майкъл О’Нийл, полицаят от шерифството, на когото се беше обадила по-рано. Тя му кимна за поздрав и се усмихна. Идването му бе голямо облекчение за нея. За Данс нямаше по-добър полицай в света, с когото да сподели бремето на отговорността.

О’Нийл работеше в шерифството от години. Беше започнал от най-ниското стъпало, постепенно се бе издигнал. Беше надежден и способен детектив с удивителен брой успешни арести и много по-важно, осъдени заподозрени. Сега работеше в оперативния отдел на монтерейското шерифство.

Бе устоял на изкушението да се прехвърли в частна охранителна фирма или да отиде в някоя по-голяма полицейска служба, като КБР или ФБР. Не искаше да приеме работа, при която ще му се наложи да смени жилището си или да пътува много. Домът на О’Нийл беше на полуостров Монтерей и той нямаше желание да живее никъде другаде. Родителите му още живееха тук — в къща с изглед към океана, където беше израснал с братята и сестрите си. (Баща му имаше склероза и майка му искаше да продаде имота, за да премести съпруга си в старчески дом. О’Нийл бе решил да купи родната си къща, за да я запази за семейството.)

С привързаността си към залива, риболова и лодката си Майкъл О’Нийл можеше да е непоколебим, непретенциозен герой в роман на Джон Стайнбек, като Док в „Улица «Консервна»“. Впрочем детективът бе страстен книгоман и имаше първите издания на всяка от книгите на Стайнбек. (Любимата му беше „Пътешествие с Чарли“, пътепис за пътуването на автора и любимия му пудел из Америка, и О’Нийл възнамеряваше да повтори това приключение някога.)