Това й даде възможност да обмисли какво да прави.
Когато той отново се наведе, вече бе взела решение, и посрещна устните му с леко отворена уста. Целуна го пламенно.
Обгърна с ръце раменете му, мускулести, както беше очаквала. Почувства наболата му брада.
Келъг обхвана с длан врата й и я притисна по-силно към себе си. Сърцето й затуптя. Като внимаваше с раната му, тя притисна носа и устните си до кожата зад ухото му, мястото, където навремето опираше главата си, когато се любеше със съпруга си. Обичаше да усеща пулса му, нежния допир на кожата му, миризмата на пяна за бръснене и сапун.
Келъг издърпа ръката си, подхвана я за брадичката и отново приближи лицето й към своето. Целунаха се по-уверено, дишаха по-учестено. Пръстите му се плъзнаха по рамото й, напипаха презрамката и използвайки я като ориентир, се спуснаха надолу, от външната страна на блузата й. Бавно, готови да се дръпнат при най-малкия признак на нежелание.
В отговор тя впи още по-силно устни в неговите. Държеше ръката си близо до скута му и почувства възбудата му. Той се отмести, може би не искаше да изглежда твърде настойчив, твърде отчаян, като ученик.
Катрин Данс обаче го придърпа към себе си, отпусна се назад — в позиция, от гледна точка на кинесиката, изразяваща подчинение. На няколко пъти си представи съпруга си. Но сега бе отдадена изцяло на Уинстън Келъг.
Пръстите му достигнаха миниатюрната метална закопчалка на сутиена й.
И спря.
Ръката му се отдръпна, макар че възбудата му не отслабваше. Страстта на целувките намаля — като въртележка, забавяща своя ход.
На Данс обаче това й се струваше съвсем в реда на нещата. Бяха достигнали възможно най-далеч при тези обстоятелства — преследването на избягал убиец, краткото им познанство и трагичните събития от последните дни.
— Мисля… — прошепна той.
— Не, всичко е наред.
— Все пак…
Тя се усмихна и с лека целувка го накара да замълчи. Келъг се облегна назад и стисна ръката й. Тя се сгуши в него. Пулсът й постепенно се успокои. Обхвана я странно спокойствие. Едри капки забарабаниха по предното стъкло. Тя се замисли, че винаги е предпочитала да се люби в дъждовни дни.
— Искам да ти кажа нещо — отново заговори той.
Погледна го.
— Това преследване няма да трае вечно.
От неговите уста в Божиите уши…
— Ако още искаш, можем да продължим после. Как ти звучи?
— „После“, доста добре звучи.
Половин час по-късно Данс спря колата пред дома си.
Извърши обичайните неща — провери алармата и на чаша червено вино, две студени пържолки от предишната вечер и шепа ядки изслуша съобщенията на телефонния си секретар. После нахрани кучетата, изведе ги да се облекчат и прибра пистолета си — когато децата ги нямаше, държеше сейфа отключен. Пак прибираше оръжието там, защото това бе първото място, където щеше да посегне, ако се събуди внезапно. Включи алармата.
Отвори прозореца към улицата — само няколко сантиметра, за да пусне в стаята прохладния ароматен нощен въздух. Изкъпа се, сложи си чиста фланелка и шорти. Легна и се уви с дебелия пухен юрган като с предпазна обвивка, изолираща я от околния свят.
Замисли се: „По дяволите, момиче, да го правиш в кола — с цяла предна седалка, без облегалки за ръцете, сякаш направена точно за това, да легнеш с първия срещнат мъж.“
Спомни си миризмата на ментов бонбон, докосването на ръцете му, косата му.
Отново чу гласа на сина си, видя безпокойството и ревността в очите му, когато я гледаше с Келъг. Спомни си думите на Линда.
„Ужасно е да си помислиш, че ще те изхвърлят от семейството…“
Точно от това се страхуваше и Уес. Тревогата му, разбира се, беше неоснователна, но това нямаше значение. За него опасността изглеждаше съвсем реална. Този път трябваше да внимава. Нямаше да събира Уес и Келъг заедно, нямаше да споменава думата „среща“, щеше да внуши, че и тя като него има приятели и те са както жени, така и мъже. Децата са като заподозрени на разпит — не трябва да ги лъжеш, но и не е нужно да им казваш истината.
Трябваше много да се старае, много да лавира.
Време и усилия…
Или пък да забрави Келъг, да изчака още година-две, докато започне да излиза с мъже? Тринайсет-четиринайсетгодишните деца са много по-различни. Тогава Уес щеше да е по-зрял.