„Да ме любиш — забеляза той. — Не да ме чукаш.“
Ето ти знак, че ученичката е усвоила още един урок. Това бе по-възбуждащо от тялото й.
Пел приглади един косъм от боядисаната й коса и я целуна. Ръцете му започнаха онова познато, но всеки път ново изследване.
Прекъсна ги пронизителен звън. Той се намръщи и вдигна телефона, изслуша какво му казват от другата страна, после закри слушалката с ръка.
— От управата на мотела са. Видели са табелата „Не ни безпокойте“ и питат кога ще могат да оправят стаята.
Джени се усмихна игриво:
— Кажи им, че ще се забавим поне час.
— Ще кажа два часа. За всеки случай.
41.
Командният пункт на акцията бе на кръстовището пред мотел „Сий Вю“.
Данс още не беше убедена, че постъпват правилно, но след като вземеш решение, започват да действат определени правила. И едно от тях изискваше да остави командването на друг. Нямаше опит в това и единственото, което можеше да направи, бе да гледа.
Албърт Стемпъл и Ти Джей бяха представителите на КБР в ударния отряд, съставен главно от служители на монтерейското шерифство и неколцина пътни полицаи. Осемте мъже и двете жени се бяха събрали зад цивилния камион, в който имаше достатъчно оръжие и боеприпаси за потушаване на малък бунт.
Пел още беше в стаята, наета от жената. Лампите бяха загасени, но един служител от отряда за разузнаване, който бе монтирал микрофон на стената отзад, докладва, че се чували звуци. Не беше сигурен, но звучало, сякаш правят секс.
Това беше добра новина. Когато е гол, човек е уязвим.
Тя се обади на управителя и попита за стаите до тази на Пел. Онази отляво беше празна; гостите току-що били тръгнали за риба, което означаваше, че ще се върнат късно. За съжаление в стаята отдясно още имаше хора.
Помисли си да им се обади и да ги накара да слязат на долния етаж, но това нямаше да стане, разбира се. Щяха да избягат панически с блъскане на врати, родителите да крещят на децата да тичат по-бързо. И Пел щеше да усети какво става. Той имаше животински инстинкти.
Като си мислеше за това семейство, за персонала и гостите в съседните стаи, тя изведнъж си каза: „Прекрати акцията. Направи, каквото те съветва интуицията. Ти командваш.“ На Овърби нямаше да му хареса — нямаше да се даде без бой — но тя щеше да се справи. О’Нийл и хората му щяха да я подкрепят.
При все това сега не можеше да се осланя на интуицията си. Не познаваше хора като Пел, а Уинстън Келъг имаше опит с тях.
Той се появи, отиде при полицаите от специалния отряд, ръкува се с тях и се представи. Отново бе сменил облеклото си. Новият му външен вид обаче нямаше нищо общо с небрежното му облекло. Носеше черни дънки, черна фланелка и дебела бронирана жилетка, под която не се виждаше превръзката на гърдите му.
Данс си спомни думите на Ти Джей отпреди няколко дни.
„Доста е праволинеен, но не се страхува да се нацапа…“
С тези дрехи и този напрегнат поглед още повече й напомняше на покойния й съпруг. През повечето време Бил водеше рутинни разследвания, но от време на време се обличаше за ударни акции. Един-два пъти го беше виждала така, уверено стиснал голям автомат.
Келъг сложи пълнителя и зареди.
— На това му се вика оръжие за масово поразяване — отбеляза Ти Джей. — „Швайцерише Индустри Гезелшафт“.
— Какво? — раздразнено попита Данс.
— 3-М-Г, като „Зиг Зауер“. Това е новият Р 220. Четирийсет и пети.
— Четирийсет и пети калибър?
— Да. Явно Бюрото споделя принципа „Да се погрижим никой да не се измъкне жив“. Не ги обвинявам.
Данс и всички други от КБР бяха въоръжени с 9-милиметрови пистолети „Глок“ заради притеснението, че по-големият калибър може да причини повече странични наранявания.
Келъг облече яке с щамповани букви „ФБР“ и се приближи към Данс и О’Нийл, който днес носеше кафява шерифска униформа и бронирана жилетка.
Данс им предаде информацията за стаите до тази на Пел. Келъг обеща в момента на нахълтването да изпрати хора в стаята отдясно, за да изведат семейството.
Не беше много, но все пак бе нещо.
Рей Каранео се обади по радиостанцията — беше на наблюдателна позиция в другия край на паркинга, скрит зад контейнер за смет. В момента на паркинга нямаше хора — само няколко коли — служителите от мотела си вършеха работата, както бяха инструктирани. В последната минути, когато ударният отряд пристъпи към действие, други полицаи щяха да ги изведат на безопасно място.