Миналия петък Данс и О’Нийл с общи усилия заловиха трийсетгодишния мексиканец с прякор Есе (Оня), предводител на създаваща особени неприятности банда с район на действие около Салинас. Поляха успеха с искрящо вино „Пайпър Сонома“ в пълен с туристи крайбрежен ресторант.
Сега й се струваше, че това празненство е било преди десетилетия. Ако изобщо се е състояло.
Униформата на полицаите от шерифството бе жълтеникавокафява като по други места в страната, но О’Нийл често ходеше цивилен. Сега носеше тъмносин костюм без вратовръзка и катраненочерна риза в тон с естествения цвят на вече попрошарената му коса. Кафявите му очи бавно помръдваха, докато оглеждаше картата на района. Беше мъж-канара с мускулести ръце — генетична заложба и резултат от ожесточени схватки с едри риби всеки път, когато имаше възможност да излезе в океана с лодката си.
Той кимна за поздрав на Ти Джей и Сандовал.
— Някакви новини от Хуан? — попита Данс.
— Още се крепи.
О’Нийл въздъхна. С Милар често работеха заедно и поне веднъж месечно ходеха за риба. Данс беше сигурна, че преди да дойде, е бил в постоянна връзка с лекарите и със семейството на колегата си.
Калифорнийското бюро за разследване нямаше централна диспечерска система, чрез която да контактува с линейките, патрулните коли и катери, затова О’Нийл предаде информацията за отвлечения камион на „Уърлдуайд Експрес“ до своите хора и пътната полиция. Съобщи, че след няколко минути единственият автомобил, който не е спрял на бензиностанция, ще е онзи, в който пътува беглецът.
Телефонът на О’Нийл иззвъня. Той се обади и кимна. Отиде при картата. Закрепи апарата между рамото и бузата си, извади пакет лепенки с формата на пеперудки и започна да ги лепи.
Обозначаваше местата на блокадите.
Затвори и обясни:
— Блокирали са Шейсет и осмо, Сто осемдесет и трето, Сто и първо… Охраняваме второстепенните пътища за Холистър, Соледад и Грийнфийлд. Ако тръгне към Райските поля, трудно ще открием камиона дори с хеликоптер. А сега има и мъгла…
„Райските поля“ — така Джон Стайнбек нарича плодородната, засадена с овощни дървета долина около шосе №68 в едноименната си книга. Релефът около Салинас е предимно равнинен и преобладават ниските насаждения, но много скоро започват гори. Наблизо е и пресечената местност Касъл Рок, чиито скали, хълмове и дървета са отлично скривалище.
— Ако не е с Пел, къде е съучастникът му? — попита Сандовал.
— Може би имат среща някъде — предположи Ти Джей.
— Или още е някъде наоколо — отбеляза Данс, като кимна към прозореца.
— Какво? — удиви се прокурорът. — Защо?
— За да наблюдава как водим издирването, да разбере какво знаем и какво не знаем.
— Звучи малко… пресилено, не мислиш ли?
Ти Джей се изсмя, като посочи към овъглените коли:
— Много подходяща дума за този хаос.
— А може би иска да ни забави — предположи О’Нийл.
— В това също има логика — съгласи се Данс. — Пел и съучастникът му не знаят, че издирваме камиона. Сигурно предполагат, че още го търсим в района. Може би целта на съучастника е да си помислим, че Пел е наоколо. Може да стреля по някого на улицата или дори да взриви друга бомба.
— Мамка му! Друга бомба ли? — възкликна Сандовал.
Данс се обади на началника на охраната и го предупреди, че има вероятност съучастникът на беглеца още да е наблизо.
Нямаха време обаче да разсъждават дали другият престъпник е в района или не. Планът за камионите на „Уърлдуайд Експрес“ се оказа сполучлив. По радиостанцията докладваха на О’Нийл, че двамата местни полицаи са засекли Пел и сега го преследват.
Тъмнозеленият камион вдигаше облак прах по тесния път.
Шофьорът на патрулната кола, бивш алкохолик от времето на Виетнамската война, се държеше за волана като удавник за спасителен пояс.
Партньорът му, мускулест латиноамериканец, се подпираше с една ръка на таблото, а с другата стискаше микрофона на радиостанцията.
— Тук седма кола. Още сме след него. Зави от „Навидад“ по черен път на около километър южно от Олд Стейдж.
— Прието… Централата до седма, внимавайте, заподозреният вероятно е въоръжен и опасен.