Така беше — дългото и трудно пътуване към сърцето.
— Тириса ще дойде след няколко часа — каза Катрин. — Искам пак да отида в мотела при нашите гостенки.
— Оставям това на теб. Мисля, че присъствието на мъж само ги разсейва.
Данс също мислеше така. Полът на участниците в разпита влияе върху подхода на разпитващия и тя често нагаждаше поведението си според заподозрения. След като Даниел Пел е бил такъв важен фактор в живота на жените, присъствието на мъж променяше динамиката на разговора. При предишната им среща Келъг се беше отдръпнал и я бе оставил да задава въпросите, но щеше да е по-добре, ако го няма. Тя му каза всичко това и му благодари за разбирането.
Понечи да стане, но за нейна изненада той я спря:
— Почакай, моля те.
Тя пак седна. Той се засмя тихо и я погледна в очите.
— Не бях съвсем искрен към теб, Катрин. И нямаше да има значение… ако не беше онова снощи.
„Какво е скрил? — запита се тя. — Че бившата му жена не е бивша? Или има гадже?“
На този етап нито едно от тези неща нямаше значение. Те почти не се познаваха и емоционалното привличане все още беше много слабо. Каквото и да беше обаче, най-добре да го знае отсега.
— Става дума за децата.
Катрин пропъди егоистичните си мисли, облегна се назад и насочи цялото си внимание към него.
— С жена ми имахме дете, дъщеря.
Миналото време, което използва, накара стомаха й да се свие.
— Загина при катастрофа, когато беше на шестнайсет.
— О, Уин…
Той посочи снимката на съпруга й:
— Има нещо общо. Катастрофа… Както и да е, аз се държах ужасно. Изгубих контрол. Опитвах се да помогна на Джил, но не можех, не и по начина, по който би трябвало. Знаеш какво е да си полицай. Работата запълва такава част от живота ти, каквато позволиш. Аз го допуснах в твърде голяма степен. Разведохме се и преживяхме няколко много тежки години. И за двамата. Успях да оправя нещата и сега може да се каже, че пак сме приятели. Тя се омъжи повторно.
Но говорех за децата. Чувствам се неловко с тях. Премахнал съм ги от живота си. Ти си първата жена, която има деца и допускам толкова близо до себе си. Искам само да знаеш, че ако се държа малко сковано, то не е заради теб, Уес или Маги. Ходя и на терапия за това. Ами, това е…
Вдигна ръце, което означаваше: „Казах, каквото имах да кажа. Можеш да ме намразиш или да ме обичаш, но така стоят нещата.“
— Ужасно съжалявам, Уин. — Тя хвана ръката му и я стисна. — Радвам се, че ми каза. Знам, че е тежко. Усетих, че има нещо, макар че не можех да определя какво.
— Зоркото око.
Тя се засмя.
— Веднъж дочух Уес да казва на един приятел, че е гадно да имаш майка ченге.
— Особено ако е като детектор на лъжата.
— И аз съм имала доста проблеми. Заради Бил.
„И заради Уес“ — помисли си, но засега реши да премълчи.
— Ще се стараем да не избързваме.
— Да, нека да не бързаме.
Той стисна ръката й под лакътя, обикновен, интимен и уместен в случая жест.
— Хайде да отивам при Семейството.
Данс го изпрати до временния му кабинет, после отиде с колата си в мотела „Пойнт Лобос“. Щом влезе, усети промяна в атмосферата. Жените се държаха съвсем различно от вчера. Бяха неспокойни и изнервени. Забеляза жестове и изражения, издаващи напрежение, резервираност и явна враждебност. Разпитът е продължителен процес и не беше необичайно след успешен ден да има напълно безполезно губене на време. Онова, което видя, беше обезкуражаващо, вероятно щяха да са й нужни дълги часове, дори дни, докато ги предразположи.
Все пак опита. Разказа каквото бяха научили за Джени Марстън и попита дали знаят нещо за нея. Не знаеха. Данс се опита да продължат темата от предишния ден, но днес коментарите им бяха повърхностни.
Линда сякаш говореше от името и на трите:
— Не се сещам какво друго мога да ви кажа. Искам да се прибирам у дома.
Данс смяташе, че вече са помогнали достатъчно: бяха спасили живота на Рейнолдс и близките му, като й подсказаха как действа Пел, и нещо по-важно — с информацията за „планинския връх“. С малко повече разследване полицаите можеха да открият къде е. Въпреки това искаше да останат, докато разпита Тириса Кройтън, като се надяваше, че момичето може да каже нещо, което ще събуди нови спомени у жените. Не искаше да им казва нищо за идването на Спящата кукла — рискът да се разчуе бе твърде голям — но по нейна молба и трите се съгласиха да изчакат още няколко часа.