— Дали да не кажем на охраната?
— Каква полза? Голям човек е. — Другата жена се намръщи. — Тя така ще каже.
— Онези неща, които са й се случили, с баща й… ужасно е. Нямах представа.
Линда продължи да чете. След малко вдигна очи от книгата.
— Искат да го убият, знаеш ли?
— Какво?
— Даниел. Няма да му дадат възможност да се предаде.
Сам не отговори. Ту се надяваше, че Ребека ще се върне, ту й се искаше да остане навън.
— Може да се спаси — пискливо продължи Линда. — Той не е непоправим. Но те искат да го застрелят, щом го видят. Да се отърват от него.
„Разбира се, че ще искат — помисли си Сам. — А дали Пел може да се промени?“
— Тази Ребека… Все същата е.
— Какво четеш?
— Ще разбереш ли, ако ти кажа главата и стиха — контрира Линда.
— Не.
— Така… — Линда понечи да прочете нещо, но отново вдигна поглед. — Не беше права. Ребека не беше права. Не е било такова… гнездо на самозаблуждение.
Сам мълчеше. „Добре — каза си. — Давай. Сега му е времето.“
— Знам само, че не беше права за едно.
— За кое?
Тя издиша силно.
— Не съм била мишле през цялото време.
— О, това ли? Не го приемай насериозно. Никога не съм казвала такова нещо.
— Веднъж му се противопоставих. Веднъж казах „не“. — Сам се изсмя. — Трябва да си поръчам фланелка с щампа: „Аз отказах на Даниел Пел.“
Линда стисна устни. Опитът за шега охлади атмосферата. Сам отиде при телевизора и го изгаси. Седна на едно кресло и се наведе напред.
— Не го казваш просто така — леко обезпокоено отбеляза Линда. — Усещам. Само че не съм в настроение пак да спорим.
— Не искам да споря. Поне не с теб.
— Какво тогава?
Сам си пое дълбоко въздух.
— Искам да ти разкажа за случая, когато казах „не“ на Даниел.
— Сам…
— Знаеш ли защо дойдох тук?
Другата жена се намръщи:
— За да помогнеш за залавянето на опасния убиец. Да спасиш човешки животи. Почувствала си се виновна. Искала си да се разходиш. Нямам представа, Сам. Защо дойде?
— Дойдох, защото Катрин каза, че ще си тук, а исках да те видя.
— Имаше осем години да ме видиш. Защо сега?
— И преди съм си мислела да те издиря, Линда. Веднъж почти се престраших. Но не можах. Трябваше ми повод, някаква мотивация.
— Трябвало е Даниел да избяга от затвора, за да ти даде мотивация? За какво става дума?
Линда остави Библията отворена. Саманта погледна бележките с молив в полетата. Бяха сбутани като пчели в кошер.
— Помниш ли, когато беше в болница?
— Разбира се — тихо, но твърдо отговори Линда.
Гледаше изпитателно Сам. Напрегнато.
През пролетта преди убийството на Кройтън Пел бе казал на Саманта, че е взел сериозно решение да се оттеглят в планината. Преди това обаче искал да увеличи числеността на Семейството.
— Искам син — заяви той властно като средновековен крал, желаещ наследници.
Месец по-късно Линда забременя.
На следващия месец пометна. Понеже нямаха осигуровки, трябваше да я закарат в мизерна болница в бедните предградия, посещавана често от сезонни работници и нелегални емигранти. Получи инфекция, която доведе до хистеректомия. Линда бе покрусена — винаги беше искала деца. Често казваше на Сам, че много иска да има деца, че знае колко зле са я отглеждали родителите й и как да избегне грешките им.
— Защо подхващаш темата сега?
Сам взе чашата си, пълна с изстинал чай.
— Защото не трябваше ти да забременееш. Той бе избрал мен.
— Теб ли?
Тя кимна:
— Първо поиска от мен.
— Сериозно?
Очите й се насълзиха.
— Не можех да го направя. Не можех да нося неговото дете. Ако го направех, щеше да има контрол над мен до края на живота ми. — Реши, че няма смисъл да крие повече. Погледна решително приятелката си и продължи: — Затова излъгах. Казах, че се колебаеш дали да останеш в Семейството. Че след идването на Ребека си започнала да мислиш да напуснеш.
— Какво си казала?
— Знам как се чувстваш. — Сам избърса сълзите си. — Съжалявам. Казах му, че ако носиш детето му, това ще те накара да останеш.
Линда примигна удивено. Огледа се, вдигна светата книга и разсеяно потърка корицата. Сам продължи: