— Тази, която се обади преди малко, беше Сам, нали? — попита сега убиецът.
Преди трийсет минути се беше обадил в бунгалото, представяйки се за човек от охраната. С Ребека се бяха разбрали, че която и да вдигне, той ще я накара да провери дали е заключено. Това означаваше, че скоро ще дойде, и Ребека трябва да излезе, и да го чака в беседката.
— Не се усети. Нещастницата все още е наивно мишле. Нищо не разбира.
— Искам да се махна оттук, колкото се може по-скоро, красавице. Колко време ни трябва още?
— Малко остава.
— Намерих адреса на Данс — отбеляза Пел.
— О, трябва да ти кажа нещо. Децата не са вкъщи. Тя не каза къде са, но в телефонния указател намерих някой си Стюарт Данс, вероятно баща й или брат й. Предполагам, че са там. Освен това са под охрана. Няма съпруг.
— Вдовица, а?
— Как разбра?
— Просто знам. Колко са големи децата?
— Не знам. Има ли значение?
— Не. Просто ми е интересно.
Ребека се отдръпна и го огледа:
— Добре изглеждаш за извратен маниак. Доста добре.
Прегърна го. Близостта на тялото й в комбинация с аромата на водорасли и борова гора още повече го възбуди. Той притисна с ръка гърба й. Балонът заплашваше да се пръсне. Пел впи устни в нейните, пъхна езика си в устата й.
— Даниел… не сега. Трябва да се връщам.
Той сякаш не я чу. Заведе я по-навътре в гората, постави ръце на раменете й и я натисна надолу. Тя постави скицника си на влажната земя и коленичи върху него.
— Да не се усъмнят как съм си намокрила коленете.
Започна да разкопчава дънките му.
„Тази Ребека — помисли си Пел. — Винаги мисли за всичко.“
Майкъл О’Нийл най-накрая се обади.
Данс се зарадва да чуе гласа му, макар че тонът му бе сдържан и личеше, че не иска да говорят за скарването им. Усещаше се, че още е ядосан, което не беше типично за него. Това я разтревожи, но нямаше време да мисли за проблема.
— Обадиха ми се от пътната — каза той. — Някакви хора, които се разхождали около Биг Сър, намерили на брега чантичка и някои лични вещи. На Джени Марстън. Още не са открили труп, но пясъкът бил целият в кръв. При огледа са намерили камък с полепнали косми, парченца кожа и кръв.
Също отпечатъци на Пел. Бреговата охрана е изпратила два екипа с лодки да я търсят. В чантичката няма нищо, което да ни помогне. Документ за самоличност и кредитни карти. Ако деветте хиляди и двеста долара са били там, Пел ги е взел.
„Убил я е…“
Данс затвори очи.
Пел беше видял снимката на Марстън по телевизията и тя се е превърнала в излишен товар.
„Вторият заподозрян логаритмично увеличава шансовете за залавяне…“
— Съжалявам — каза О’Нийл.
Бе отгатнал чувствата й — Данс изобщо не се беше замислила, че като покажат снимката на жената по телевизията, могат да причинят смъртта й.
„Мислех, че е добър начин да улесним залавянето на този изверг“ — помисли си тя.
— Беше правилно решение — успокои я О’Нийл. — Трябваше да го направим.
„Ние“. Не „вие“, както се изразяваше Овърби.
— Кога е станало?
— Криминалистите още се опитват да установят. Проверихме покрай шосе №1 и околността, но никой не е видял нищо.
— Благодаря, Майкъл.
Тя замълча, зачака той да каже нещо — за спора им, за Келъг. Нямаше значение какво, просто някаква дума, за да й даде възможност да изясни проблема. Той не пожела.
— Организирам заупокойната служба за Хуан. Ще ти се обадя да ти кажа подробности.
— Благодаря.
— Чао.
Затвори.
Данс се обади на Келъг и Овърби и им съобщи новината. Шефът й не можеше да определи дали е добра или лоша. Наистина, имаше нова жертва, но поне беше един от престъпниците. Така, разсъждаваше той, пресата и обществото щяха да сметнат убийството за точка в полза на добрите.
— Не си ли на това мнение, Катрин?
Катрин не успя да му отговори, защото в този момент от регистрацията на управлението се обадиха, че Тириса Кройтън е пристигнала.
Спящата кукла не изглеждаше, както си я беше представяла Катрин Данс.
Тириса Кройтън Болинг бе висока, стройна и с дълга светлокестенява коса, достигаща почти до кръста й. Виждаха се и червеникави кичури. На лявото й ухо имаше четири обици като точки, на дясното — пет, на повечето й пръсти имаше сребърни пръстени. Лицето й, лишено от грим, бе слабо, хубаво и бледо.