Замисли се за момент над тази идея.
От А през Б…
— Тери, казваш, че баща ти говорел по телефона, докато с брат ти и сестра ти сте се возили на въртележките.
Момичето сведе очи.
— Да. Май да.
— Откъде се обаждаше?
— Не знам. Имаше мобилен. Тогава нямаше много хора с мобилни телефони. Но той имаше.
— Срещаше ли се с някого там?
— Не знам. Може би.
— Тери, с какви хора се срещаше?
Момичето сви рамене.
— С други жени ли?
— Не.
— Сигурна ли си?
Тириса замълча, гледаше навсякъде другаде, само не към Данс. Накрая измърмори:
— Може би. С някои, предполагам.
— Мислиш, че са му били любовници, така ли?
Тириса кимна. Отново заплака. Понечи да каже нещо през зъби:
— И…
— Какво, Тери?
— Караше ни, ако мама ни пита нещо, когато се приберем, да й казваме, че е бил с нас. Защото щяла да се ядоса, ако разбере, че е работил, а не се е забавлявал.
Тириса се изчерви.
Данс си спомни намека на Рейнолдс, че Кройтън е бил женкар.
Момичето се изсмя мрачно, устните му трепереха.
— Видях го. С Бренда трябваше да сме на въртележките, но отидохме да си купим сладолед от едно магазинче на крайбрежната улица. И тогава го видях. Една жена се качи в колата му и той започна да я целува. И тя не беше единствената. По-късно го видях с друга, отиде в къщата й на брега. Затова не исках да ходи там. Исках да остане вкъщи с нас и с мама. Не исках да е с друга. — Избърса лицето си. — Затова излъгах. Престорих се на болна.
Значи Кройтън е имал любовници в Санта Крус — и е водел децата си, за да не го заподозре жена му, оставял ги е сами, докато е изневерявал.
— Затова всички бяха убити. Аз съм виновна.
Катрин се наведе напред и бавно и уверено изрече:
— Не, Тери. Не си виновна. Сигурни сме, че Даниел Пел е искал да убие баща ти. Не е било случайност. Ако беше дошъл тогава и бе видял, че ви няма, щеше да се върне друг път, когато баща ти е вкъщи.
Момичето спря да плаче.
— Наистина ли?
Данс изобщо не беше сигурна в това, което казваше, но не можеше да допусне момичето да живее с такова жестоко бреме.
— Да, наистина.
Тириса се поуспокои:
— Глупаво е. — Беше смутена. — Толкова е глупаво. Исках да ви помогна да го хванете, а се разревах като малко дете.
— Напротив, много ни помагаш — увери я Данс, без да крие вълнението си от онова, което току-що й беше хрумнало.
— Така ли?
— Да… Току-що ми хрумнаха още въпроси. Надявам се, че ще се съгласиш да ми отговориш на тях.
В този момент коремът й издаде странно, недоволно къркорене. Двете се засмяха и полицайката добави:
— Стига някой да ни донесе капучино и бисквити.
Тириса избърса очите си.
— Да, аз съм за.
Данс се обади на Рей Каранео и му нареди да ги снабди с амуниции от близката закусвалня. После се обади на Ти Джей, за да му каже да остане в управлението; очакваше промяна в плановете.
От А през Б до Х…
48.
Спрял от другата страна на пътя срещу мотел „Пойнт Лобос“, Даниел Пел чакаше в колата, като се взираше през пролуката между кипарисите.
— Хайде — измърмори.
Само след няколко секунди Ребека се появи, бързо се промъкна през храстите с раницата си. Качи се при него и го целуна силно.
Облегна се назад.
— Проклето време.
Усмихна се и пак го целуна.
— Никой ли не те видя?
Тя се засмя:
— Излязох през прозореца. Казах им, че си лягам.
Той потегли.
Това беше последната нощ, която Даниел Пел прекарваше на полуостров Монтерей — и в известен смисъл последната му нощ на земята. По-късно щеше да открадне друга кола — джип или пикап — и да тръгне на север, по все по-криволичещи, тесни и неравни пътища, докато стигне имота си. Щеше да стане цар на планината, цар на Семейството, без никой да му нарежда, без никой да му пречи. Без никой да го заплашва. С десетина или двайсет млади хора, съблазнени да тръгнат след Вълшебния свирач.
Раят…
Преди това обаче трябваше да завърши мисията си тук. Трябваше да осигури безопасното си бъдеще.
Пел й подаде карта на окръг Монтерей. Тя извади едно листче и прочете написания на него адрес, докато гледаше плана.