— Не е далеч. Няма да ни отнеме повече от петнайсет минути.
Еди Данс погледна през прозореца и видя полицейската кола на улицата.
Това определено й вдъхна увереност — наоколо скиташе убиец — и тя бе благодарна на Кати, че се грижи за тях.
Мислите й обаче не бяха заети толкова с Даниел Пел. Мислеше си за Хуан Милар.
Еди беше уморена, старите й кости я боляха и бе доволна, че не реши да остане да работи извънредно — възможност винаги имаше, стига някоя сестра да пожелае. Смъртта и данъците бяха единствените сигурни неща в живота; нуждата от здравеопазване бе третото и Еди Данс можеше да работи колкото дълго и където си поиска. Не можеше да разбере защо съпругът й предпочита морските твари пред човеците. Толкова прекрасно бе да помагаш на хората, да ги утешаваш, да облекчаваш страданието им.
„Убий ме…“
Стюарт скоро щеше да се върне с децата. Той обожаваше внуците си, също като нея. Еди знаеше какъв късмет има, че Кати живее наблизо; децата на много нейни приятели бяха на стотици, дори хиляди километра от тях.
Да, голямо щастие бе, че Уес и Маги са тук, но щеше да е много по-доволна, когато онзи ужасен човек бъде арестуван и върнат в затвора. Работата на Кати в КБР винаги я беше тревожила (Стю изглежда се радваше, което я дразнеше още повече). Еди Данс никога не би посъветвала някоя жена да се откаже от кариерата си (самата тя винаги бе работила), но, Бога ми, да ходиш с пистолет и да арестуваш убийци и наркопласьори…
Еди никога не би го признала, но тайната й мечта бе дъщеря й да срещне друг мъж, пак да се омъжи и да се откаже от полицейската професия. Кати се справяше много добре като съдебен консултант. Защо пак да не се занимава с това? Пък и с Мартин Кристенсен поддържаха прекрасен уебсайт, от който дори изкарваха пари. Ако се посветяха изцяло на това, със сигурност щяха да постигнат много успехи.
Еди много обичаше зет си. Бил Суенсън беше мил, забавен и прекрасен баща. Смъртта му бе истинска трагедия. Оттогава обаче бяха минали години. Време беше дъщеря й да продължи да живее живота си.
Жалко, че Майкъл О’Нийл не беше свободен — с Кати бяха идеалната двойка (Еди не можеше да разбере защо, за Бога, се е оженил за тази примадона Ан, която се отнасяше към децата си като към коледна украса и се грижеше повече за галерията, отколкото за дома си). Е, агентът от ФБР, който дойде на тържеството на Стю, Уинстън Келъг — той също беше доста симпатичен. Приличаше й на Бил. После онзи Брайън Гъндерсън, с когото Кати излизаше…
Еди никога не се беше съмнявала в правилния избор на дъщеря си. Проблемът беше като при всеки неин опит да играе голф — в последствията. И тя знаеше причината. Кати й беше разказала за Уес, колко е недоволен, когато майка му излиза с мъже. Еди беше медицинска сестра, бе работила както с възрастни, така и с деца. Знаеше колко властни са те, колко са хитри и как умеят да манипулират, дори несъзнателно. Дъщеря й трябваше да се замисли сериозно. Тя обаче просто не искаше. Предпочиташе да зарови главата в пясъка като щраус…
Еди обаче не можеше да говори директно с момчето. Бабите и дядовците получават безкрайна радост от компанията на внуците си, но в замяна на тази привилегия губят правото да се месят в живота им. Тя бе споделила мислите си пред Катрин, която се съгласи — и очевидно не си взе поука, защото скъса с Брайън…
Възрастната жена се ослуша.
Стори й се, че чу шум на двора.
Надникна да види дали Стю е дошъл. Не, под навеса беше само нейната хонда. Тя погледна към улицата и видя полицейската кола.
Пак този звук. Като тракане на камъни.
Еди и Стю живееха близо до океана, на склона, спускащ се от центъра към Кармел Бийч. Задният им двор бе терасиран със стенички от камъни. Понякога някой от тях се разклащаше и падаше. На това приличаше шумът, който чу.
Тя отиде на остъклената тераса, отвори вратата и излезе. Не видя никого и не чу повече шум. Може би беше котка или куче. Стопаните нямаха право да ги пускат — Кармел имаше строг закон за домашните любимци — но по принцип хората проявяваха търпимост (актрисата Дорис Дей имаше прекрасен хотел, където се допускаха и животни) и в квартала се разхождаха няколко котки и кучета.
Тя затвори вратата и в този момент чу колата на Стю да влиза по алеята. Еди Данс отвори хладилника да извади нещо за децата и съвсем забрави за шума.
Разговорът със Спящата кукла доведе до интересни заключения.