— С писателя ли?
Тя кимна. Обърна се към Келъг:
— Ще отидеш ли да арестуваш Ребека?
— Разбира се. Само ми дайте хора.
Овърби каза, че ще се обади в шерифството и ще уреди няколко полицаи да го чакат пред „Пойнт Лобос“. Главният агент изненада Данс, като изтъкна нещо, за което не се беше сетила. Нямаха причина да смятат, че Ребека е въоръжена, но след като бе дошла с кола, значи не беше минала през охранителната система на летищата и можеше да носи пистолет.
Данс кимна на Ти Джей:
— Да тръгваме към Негъл.
По пътя телефонът й иззвъня.
— Ало?
Уинстън Келъг каза с необичайно напрегнат глас:
— Катрин, няма я.
— Ребека ли?
— Да.
— Другите добре ли са?
— Да. Линда каза, че Ребека не се чувствала добре и отишла да си легне. Не искала да я безпокоят. Прозорецът на спалнята й беше отворен, но колата й още е в гаража на КБР.
— Значи Пел я е взел.
— Така предполагам.
— Преди колко време?
— Легнала си е преди около час. Не знаят кога се е измъкнала.
Ако Пел и Ребека са искали да сторят нещо на другите жени, тя щеше да го направи лично или го пусне през прозореца. Данс реши, че двете не са застрашени, още повече, че ги охраняваха.
— Къде си сега?
— Връщам се в КБР — отговори Келъг. — Мисля, че Пел и Ребека са решили да бягат. Ще се обадя на Майкъл пак да блокират пътищата.
След като затвори, тя телефонира на Мортън Негъл.
— Ало?
— Катрин се обажда. Слушай, Ребека е с Пел.
— Какво? Отвлякъл ли я е?
— Не, работи за него. Тя е организирала бягството.
— Не!
— Вероятно са напуснали града, но може да си в опасност.
— Аз ли?
— Заключи вратите. Не пускай никого. Идваме към теб. След пет минути ще сме там.
Стигнаха за десет въпреки опасното (или както той го наричаше, „агресивно“) каране на Ти Джей — улиците бяха пълни с туристи, отиващи на почивка за уикенда. Спряха пред къщата и отидоха отпред. Данс почука. Писателят отвори след малко. Надникна навън и огледа улицата. Полицаите влязоха.
Негъл затвори вратата. Отпусна рамене.
— Съжалявам. — Гласът му потрепери. — Заплаши, че ако издам нещо по телефона, ще убие семейството ми. Много съжалявам.
Даниел Пел, застанал зад вратата, допря дулото на пистолета си в главата й.
49.
— Ето я моята приятелка. Котката за моето мишле. Със странното име. Катрин Данс…
Негъл продължи:
— Когато се обади, номерът ти се изписа на дисплея. Той ме накара да му кажа кой се обажда. Трябваше да се държа, сякаш всичко е нормално. Не исках. Но децата…
— Няма нищо… — понечи да го успокои тя.
— Тихо, господин писателю, госпожо разпитваща. Шшшт.
В стаята отляво Данс видя близките на Негъл, легнали по очи на пода, с ръце на тила. Жена му Джоан и децата — тийнейджъра Ерик и малката закръглена Соня. Ребека седеше на леглото до тях и държеше нож. Погледна равнодушно Данс.
Полицайката осъзна, че единствената причина жената и децата да са още живи бе, че Пел контролираше Негъл чрез тях.
Зависимости…
— Ела тук, скъпа, помогни ми.
Ребека стана от леглото и се приближи.
— Вземи оръжията и телефоните им.
Пел притисна пистолета си до ухото на Данс, докато Ребека взе оръжието й. После й заповяда да си сложи собствените си белезници.
Тя се подчини.
— Не са достатъчно стегнати.
Той стисна белезниците и Данс присви очи от болка. Направиха същото с Ти Джей и ги блъснаха да седнат на дивана.
— Внимавай, бе — измърмори Ти Джей.
Пел се обърна към Катрин:
— Слушай ме добре. Слушаш ли?
— Да.
— Някой друг идва ли насам?
— Не съм се обаждала на никого.
— Въпросът ми не беше такъв. Като специалистка по разпити трябва да знаеш.
Гласът му звучеше абсолютно спокойно.
— Доколкото знам, никой не идва. Дойдохме, за да зададем няколко въпроса на Мортън.
Пел остави телефоните им на масичката.
— Ако някой ви се обади, ще му кажете, че всичко е наред. След около час ще се върнете в управлението. Ще кажете, че не можете да говорите в момента. Ясно ли е? Ако не изпълнявате, вземам едно от хлапетата и…