Той затвори очи за момент, за да преодолее болката. Притисна с ръка раната от ножа, която се беше разкървавила при падането. Ухото го болеше по-силно, пулсираше от удара на Сам.
Мишлето…
„Мамка й!“
Облегна главата и рамото си на студената, влажна скала. Това като че ли облекчи болката му.
Питаше се дали един от преследвачите не е Катрин Данс. Ако беше така — а той бе почти сигурен — идването й в бунгалото не беше случайно. Беше се досетила, че не е откраднал нисана, за да бяга на север, а за да дойде тук.
Е, както и да е, тя нямаше повече да му се меси.
Да, труден е животът на полицая. Малчуганите прекарват дълго време сами, нали? Сигурно ще им е хубаво да си поиграят с някого…
Но как да действа сега?
Полицаят, който го гонеше, се приближаваше. Имаше само два начина да стигне до мястото, където се намираше в момента — скалист нос близо до плажа. Преследвачът трябваше или да се покатери по седемметрова скала и така да се изложи на куршумите на Пел, или, ако мине по пътеката, да се появи зад остър завой, което щеше да го направи идеална мишена.
Пел знаеше, че само ченге от спецслужбите би се пробвало по скалата, а преследвачът му едва ли си носеше екипировка за катерене. Трябваше да мине по плажа. Той се скри зад няколко канари, невидим както отгоре, така и от плажа, подпря пистолета си на един камък и зачака полицая да се покаже.
Нямаше да го убие. Само щеше да го рани. Може би в коляното. После, когато го обезвреди, щеше да го ослепи с ножа. Щеше да остави радиостанцията му наблизо, та да може да вика за помощ, да пищи от болка, да отвлече вниманието на другите ченгета. Това щеше да даде възможност на Пел да избяга в по-безлюдна част на гората.
Чу стъпки, преследвачът се опитваше да върви тихо. Пел обаче имаше слух като на диво животно. Той стисна по-силно пистолета.
Беше потиснал всички емоции. Бе прогонил от мислите си Ребека, Джени и дори омразната Катрин Данс. Владееше се идеално.
Данс отново бе сменила позицията си; надникна бързо иззад един бор.
Уинстън Келъг вървеше по плажа, приближаваше се към мястото, откъдето беше стрелял Пел. Промъкваше се бавно, оглеждаше се, държеше пистолета с две ръце. Погледна една канара и явно се колебаеше дали да се покатери. Скалата обаче бе отвесна, а Келъг носеше обикновени обувки, неподходящи за катерене по мокри камъни. Освен това така щеше да стане лесна мишена.
Погледна пак пътеката и явно забеляза следи в пясъка близо до мястото, където Данс бе видяла Пел. Приведе се и тръгна натам. Спря зад една канара.
— Какво става? — попита Саманта.
Катрин поклати глава. Погледна Линда, която едва се държеше, изглеждаше по-бледа. Бе изгубила много кръв. Нуждаеше се от лекарска помощ.
Данс се обади в шерифството и попита какво става с подкрепленията.
— Специалният отряд ще дойде след пет минути, лодките — след петнайсет.
Въздъхна. Защо толкова се бавеха? Тя им даде приблизителните си координати и обясни как трябва да се приближат медиците, за да не попаднат под обстрел. Погледна към плажа и видя Уинстън Келъг предпазливо да заобикаля канарата, обагрена в тъмночервено от слънчевите лъчи. Федералният агент отиваше право към мястото, където преди пет минути се беше скрил Пел.
Минутите й се струваха като часове.
„Къде е? Какво…“
Проехтя гърмеж.
„Какво, по дяволите, беше това?“
От скалите се чуха няколко изстрела, последва кратко затишие, после — пак изстрели.
— Какво става? — извика Саманта.
— Не знам. — Данс извади радиостанцията. — Уин, Уин! Чуваш ли?
Но единствените звуци, които чу, бяха бученето на вълните и пронизителните писъци на уплашени чайки.
56.
Катрин Данс тичаше по плажа. Обувките й „Алдо“, едни от любимите й, щяха да станат на нищо от солената вода. Не я интересуваше.
Отзад, на възвишението, хората от „Бърза помощ“ носеха Линда към линейката, спряна на паркинга на мотела. Саманта беше с тях. Данс кимна на двама полицаи от шерифството, първите пристигнали на местопроизшествието, които опъваха жълта найлонова лента между скалите, макар че единственият натрапник, който би могъл да заличи уликите, бе прииждащият прилив. Данс се наведе да мине под лентата, зави зад канарата, очаквайки да види поредния труп.