На Келъг му се случваше за втори път за сравнително кратък срок.
— Какво ще правиш после? — попита тя.
— Трябва да изнеса семинар във Вашингтон за религиозния фундаментализъм — има много общо със сектантската психология. После ще си взема почивка. Ако съдбата не ми сервира някоя нова изненада.
Той се прегърби и затвори очи.
С мръсни, обикновени дрехи, с разрошена коса и леко брадясал, изглеждаше доста привлекателен, даде си сметка Данс.
— Извинявай — каза той, като отвори очи и се засмя. — Не е учтиво да се спи в кабинета на колега.
Усмивката му беше искрена и каквото го тревожеше преди, вече бе останало на заден план. Келъг изведнъж добави:
— О, има още нещо. Довечера трябва да подготвям документи, но утре мога ли да те поканя на ресторант? Бяхме се разбрали за после, нали помниш?
Тя се замисли: „Знаеш стратегията на хитрите престъпници при разпит: очакват всеки въпрос, който ще им зададеш, и имат подготвен отговор.“
Но въпреки че си мислеше за това, предложението му я изненада.
„И така, какво ще отговориш?“ — запита се.
— Става ли за утре? — повтори той.
Прозвуча срамежливо — странно за човек, който току-що е застрелял един от най-опасните престъпници в историята на Монтерей.
„Стига си се колебала“ — рече си Данс; плъзна поглед към снимките на децата, на кучетата, на покойния си съпруг. Замисли се за Уес.
— Става. Утре е идеално — отвърна накрая.
57.
— Свърши — каза тихо на майка си.
— Чух. Майкъл ни каза, когато бяхме в управлението.
Бяха у родителите й в Кармел. Семейството й се беше върнало от укрепеното си скривалище в централата на КБР.
— Бандата знае ли?
Данс имаше предвид децата.
— Казах им по малко по-заобиколен начин. Нещо от рода: „Довечера мама ще се прибере навреме, защото онова глупаво преследване свърши и са хванали лошия чичко.“ Нещо такова. Магс не ми обърна внимание, упражняваше се с нова песен за занималнята по пиано. Уес тръгна да гледа телевизия, но Стю го изкара навън да играят пинг-понг. После като че ли забрави… Но забележи, че казвам само „като че ли“.
Данс бе споделила пред родителите си, че иска да спестява на децата всяка новина за насилие и смърт, особено ако е свързана с работата й. Искаше да мине повече време от смъртта на баща им.
— Ще го следя. Благодаря, мамо.
Отвори една бира, наля в две чаши и подаде едната на майка си.
Еди отпи, после се намръщи и попита:
— Кога хванахте Пел?
Данс й каза приблизителния час.
— Защо?
Майка й погледна часовника.
— Сигурна съм, че между четири и четири и половина чух някого в двора. Отначало не ми хрумна, но после си помислих дали Пел не е открил къде живеем. Дали не е дошъл да си отмъсти или нещо такова. Малко се уплаших. Въпреки че отпред имаше полицейска кола.
Пел не би се поколебал да ги нападне, разбира се — вероятно дори бе замислил да го направи — но часът не съвпадаше. По това време убиецът вече е бил у Мортън Негъл.
— Не е бил той.
— Сигурно е било котка. Или кучето на Пъркинсови. Трябва да се научат да го прибират. Ще им кажа.
Катрин знаеше, че майка й ще изпълни заканата си.
Данс извика децата и ги качи в колата, където чакаха кучетата. Прегърна баща си и се уговориха да ги вземе от тържеството за рождения му ден в Морския клуб в неделя. Данс щеше да изпълнява ролята на шофьор, за да могат родителите й да се забавляват и да пият на воля шампанско и пино ноар. Помисли си да покани и Уинстън Келъг, но реши да не бърза. Първо да види как ще мине срещата утре.
Замисли се какво ще вечерят и установи, че никак не й се готви.
— Ще преживеете ли с палачинки от „Бейсайд“?
— Урааа! — извика Маги.
Заразмишлява на глас какъв сироп да си вземе. Уес също се зарадва, но беше по-сдържан.
В закусвалнята заеха едно сепаре. Данс напомни на сина си, че е негово задължение да измисли приключението им за неделя.
— И така, имаш ли вече план?
— Още не знам.
Той остана загледан в менюто дълго време. Маги поиска да вземат нещо и за кучетата. Данс й обясни, че палачинките не са, за да празнуват, че отново цялото семейство е заедно, а просто защото не й се готви.
Когато големите, изпускащи пара чинии дойдоха, Уес попита: