В пристъп на добро настроение изпълни молбата на Маги и поръча по една палачинка с кренвирш за кучетата. Момиченцето им даде лакомствата, когато се върнаха в колата. Овчарката Дилън изгълта своята на няколко хапки, докато по-изтънчената Патси деликатно изяде кренвирша, след което занесе палачинката на недостъпно място между седалките и я остави там за черни дни.
Когато се прибраха, Данс отдели няколко часа за къщната работа, проведе няколко телефонни разговора, включително с Мортън Негъл, който отново й благодари, че е спасила семейството му.
Уинстън Келъг не се обади, което беше добре (значи щяха да се срещнат).
Майкъл О’Нийл също не се обаждаше и това вече не беше добре.
След тежка операция Ребека Шефилд бе в стабилно състояние. През следващата седмица щеше да остане в болницата под охрана. Предстояха й още операции.
Данс разговаря с Мартин Кристенсен за уебсайта им „Американски мелодии“, после, след като отхвърли работата, дойде време за десерт: пуканки, което беше логично решение след сладката вечеря. Намери един пакет, пъхна го в микровълновата и в последния момент успя да спаси царевичните зърна от масово унищожение, преди хартията да пламне, както беше станало миналата седмица.
Изсипваше съдържанието на плика в купичка, когато телефонът отново иззвъня.
— Мамо — нетърпеливо извика Уес. — Умирам от глад.
Данс обожаваше този му тон. Означаваше, че вече е в добро настроение.
— Това е Ти Джей — обяви, като погледна дисплея.
— Поздрави го от мен — каза момчето, като напъха шепа пуканки в устата си.
— Имаш поздрави от Уес.
— Предай и на него. И му кажи, че съм до осмо ниво на „Зарг“.
— Това много ли е?
— Не можеш да си го представиш.
Данс предаде новината на Уес, който се ококори:
— Осмо ниво? Няма начин!
— Това го впечатли. Кажи какво има?
— При кого отиват всички неща?
— Кои са тези „неща“?
— Веществени доказателства, доклади, имейли, всичко. Цялата бумащина.
Имаше предвид крайния отчет. В този случай с многобройни тежки престъпления и сътрудничество между няколко полицейски служби щеше да има цял куп материали. Тя бе ръководила преследването и случаят бе в компетенцията на КБР.
— Аз. Е, по-скоро ние.
— Първият отговор повече ми хареса, шефке. Между другото, спомняш ли си Нимю?
Тайнствената дума…
— Какво за нея?
— Току-що попаднах на следа. Искаш ли да се разровя?
— Няма да е зле. Не искам да оставям неизяснени неща.
— Става ли утре? Тази вечер не е много за срещи, но Лукриша може да се окаже жената на мечтите ми.
— Излизаш с жена на име Лукриша? Да се представиш добре… Слушай какво. Донеси ми всички материали. И каквото си намерил за „Нимю“. Аз ще се заема.
— Супер си, шефке. Ще те поканя на сватбата.
58.
Петък
Катрин, с черен костюм и тъмночервена памучна блуза, седеше на маса пред ресторант „Бей Вю“ край Рибарския кей в Монтерей. Заведението отговаряше на името си — „Гледка към залива“. От него се откриваше изглед към брега чак до Санта Крус. Но в момента не се виждаше. Тази сутрин Полуостровът тънеше в типичната юнска мараня. Вълма от мъгла като дим от запалени мокри съчки заобикаляха кея. Температурата бе под петнайсет градуса.
Снощи Данс бе в приповдигнато настроение. Даниел Пел вече нямаше да върши престъпления, Линда щеше да се оправи. Негъл и близките му оцеляха. Тя и Уинстън Келъг правеха планове за договореното „после“.
Днес беше друго. Потискаха я мрачни мисли, нямащи нищо общо с лошото време. Причините бяха много — не на последно място планираните заупокойни служби и погребенията на надзирателите, убити при сградата на съда, полицаите, охранявали мотел „Пойнт Лобос“, и Хуан Милар.
Тя отпи от кафето. Изведнъж отнякъде долетя колибри и пъхна човката си в хранилката, закачена на стената на ресторанта, близо до буйни гардении.
Друга птичка долетя и прогони първата. Бяха красиви създания, като бижута, но можеха да бъдат зли като подивели кучета.
— Здравей — чу се зад гърба й.
Уинстън Келъг се приближи, прегърна я през раменете и я целуна по бузата. Не твърде близо до устата, но не и прекалено далеч. Тя се усмихна и го прегърна.