Агентът седна.
Данс махна на сервитьорката, която допълни чашата й и сервира на Келъг.
— Проучих околността — обяви той. — Хрумна ми, че можем да отидем в Биг Сър довечера. В ресторант на име „Вентана“.
— Там е красиво. Не съм ходила от години. Страхотен ресторант. Макар и малко далеч.
— Няма проблем. По Първо шосе, нали?
Така щяха да минат точно през Пойнт Лобос. Тя си спомни изстрелите, кръвта, Даниел Пел проснат по гръб, мътните му очи, втренчени в тъмносиньото небе.
— Благодаря, че стана толкова рано заради мен — каза Катрин.
— Закуска и вечеря в твоята компания. Удоволствието е изцяло мое.
Тя се усмихна:
— Ето какво е положението. Ти Джей най-после намери какво означава „Нимю“.
Келъг кимна:
— Думата, която Пел е търсил в Интернет от затвора.
— Отначало ми хрумна, че може да е нечий псевдоним, после си помислих, че е свързано с компютърната игра „Нимю“ с хикс по средата.
Агентът поклати глава.
— Оказва се, че е доста популярна. Попитах най-големите специалисти — децата ми. Както и да е, хрумна ми, че Пел и Джими са отишли у Кройтън да откраднат ценен софтуер. Рейнолдс ми каза, че Кройтън завещал всичките си програми и резултати от изследвания на местния клон на Калифорнийския университет. Помислих си, че в архивите на колежа може да има нещо, което Пел е искал да открадне. Оказва се обаче, че „Нимю“ е друго.
— Какво?
— Не знаем със сигурност. Затова имам нужда от помощта ти. Ти Джей намерил някакъв файл в лаптопа на Джени Марстън. Казва се… — Данс извади едно листче. — Цитирам: „Нимю — сектантски самоубийства в Лос Анджелес“.
— Какво е съдържанието?
— Това е проблемът. Опитал се да го отвори, но има парола. Ще трябва да го изпратим в главното управление на КБР в Сакраменто, за да го разшифроват, но това ще им отнеме седмици. Може да не е важно, но ми се иска да разбера какво е. Можеш ли да го изпратиш на някого във ФБР, който ще го разкодира по-бързо?
Келъг отговори, че познава компютърен специалист в управлението на ФБР в Сан Хосе — в сърцето на Силициевата долина.
— Ако някой може да го дешифрира, това е той. Ще му се обадя още днес.
Тя му благодари и му подаде лаптопа, опакован в найлонов плик с картонче за съхранение на улики. Келъг се подписа, че го е приел, и остави компютъра до себе си. Данс махна на сервитьорката. Тази сутрин можеше да поеме само една препечена филийка, но федералният агент си поръча обилна закуска.
— Разкажи ми за Биг Сър — подкани я той. — Казват, че било красиво.
— Великолепно е. Едно от най-романтичните места на света.
В пет и половина следобед Уинстън Келъг дойде да я вземе от кабинета й. Бе облечен неофициално, но елегантно. С Данс бяха избрали почти еднакви дрехи: кафяви якета, тънки ризи и дънки. Неговите бяха сини, нейните — черни. „Вентана“ бе луксозен ресторант и винарна, но все пак бяха в Калифорния. Щеше да му се наложи да сложи костюм и вратовръзка само ако бяха в Сан Франциско, Лос Анджелес и Сакраменто.
На погребение също, не пропусна да си помисли Данс.
— Първо да приключим с работата.
Той отвори куфарчето си и извади компютъра, който бяха намерили в „Бътерфлай Ин“.
— О, готово ли е вече? — изненада се Данс. — Нима мистерията около „Нимю“ вече е разгадана?
Той се намръщи:
— За съжаление не.
— Нищо ли не са открили?
— Моят човек каза, че файлът или нарочно е съдържал безсмислици, или бил с вградена заличаваща бомба.
— Каква бомба?
— Това е като цифрово взривно устройство. Когато Ти Джей се е опитал да отвори файла, съдържанието му е станало „на маймуни“. Цитирам компютърния ми специалист.
— Маймуни…
— Случайни безсмислени символи.
— Няма ли как да се възстанови?
— Не. И повярвай ми, онези момчета са най-големите спецове в тази област.
— Е, няма чак такова значение — сви рамене Данс. — Просто ми се искаше да го изясня.
Той се усмихна:
— И аз съм такъв. Мразя да оставям неизяснени проблеми. Можем ли вече да тръгваме?
— Изчакай за минутка.
Данс се изправи и отиде при вратата. Албърт Стемпъл и Ти Джей чакаха в коридора.
Тя ги погледна, въздъхна и кимна.
Едрият полицай с бръснатата глава влезе в кабинета й, Ти Джей го последва.