Извадиха оръжията си (Данс просто нямаше куража) и след няколко секунди Уинстън Келъг бе обезоръжен и с белезници.
— Какво става, по дяволите? — гневно се развика той.
Катрин му отговори, изненадана от собственото си хладнокръвие:
— Уинстън Келъг, арестувам ви за убийството на Даниел Пел.
59.
Седяха в стая номер три, едно от помещенията за разпити в монтерейското управление на КБР, любимата на Данс. Беше малко по-голяма от стая едно (нямаше номер две) и огледалното стъкло блестеше малко повече. Имаше само едно малко прозорче към външния свят и ако се дръпнат завесите, се виждаше едно дърво. Понякога при разпитите тя използваше тази гледка, за да разсейва заподозрените или да ги кара да говорят. Днес завесите бяха събрани.
Данс и Келъг бяха сами. Зад огледалното стъкло работеше видеокамера. Ти Джей и Чарлс Овърби също бяха там, невидими, но, разбира се, щом видеше стъклото, всеки се досещаше, че някой наблюдава.
Уинстън Келъг бе отказал адвокат и изрази желание да им сътрудничи. Говореше със зловещо спокоен глас (почти същия тон като на Даниел Пел при разпита, с безпокойство си помисли Данс).
— Катрин, нека да се изясним. Може ли? Нямам представа какво става, но това не е начинът. Повярвай ми.
Зад тези думи се криеше арогантност и това още повече засили болката от предателството му. Тя се опита да превъзмогне чувствата си и отговори хладно:
— Да започваме.
Сложи си очилата с черни рамки — хищническите очила.
— Може би си попаднала на грешна информация. Защо не ми кажеш какъв смяташ, че е проблемът, и да видим какво можем да направим?
Сякаш говореше на дете.
Тя го огледа внимателно. Опита се да си внуши, че това е разпит като всички останали. Разбира се, не беше. Този човек се бе подиграл с чувствата й — с любовта й. Беше я използвал, както Даниел Пел използваше… ами, всички.
Опита се да овладее чувствата си, колкото и трудно да беше, и се съсредоточи върху непосредствената задача. Бе решена да го пречупи. Нищо не можеше да я спре.
Понеже вече добре го познаваше, бързо направи първоначалния анализ.
Първо, имаше ли данни за престъпление? Да — убийство.
Второ, имаше ли мотив да лъже? Да.
Трето, какви бяха личностните му характеристики? Екстроверт, мислещ, преценяващ. Данс можеше да използва най-агресивния подход.
Четвърто, какъв тип лъжец беше? Умел Макиавели. Беше умен, имаше добра памет, владееше методите на измама и щеше да използва тези умения. Щеше да се откаже да лъже, когато го разобличи, и да използва други прийоми, за да прехвърля вината, да заплашва и да напада. Щеше да се опита да я унижи, да се държи презрително, опитвайки се да я изкара от равновесие, да експлоатира собствените й емоции, да я накара да си се представи в лоша светлина в ролята на разпитващ. Щеше да се опита да измъкне информация и по-късно да я използва срещу нея.
При разпитите на такива изпечени лъжци много трябва да се внимава.
Следващата стъпка в поведенческия анализ бе да определи фазите на стреса, през които разпитваният щеше да преминава, докато лъже — гняв, отричане, потиснатост или пазарене — и да го подтикне да каже истината, когато усети, че е готов.
Тук обаче имаше един проблем. Данс беше сред най-добрите специалисти по кинесика, но пак не бе усетила лъжите, които той през цялото време й сервираше. В най-общи линии държанието му издаваше, че премълчава информация, не чисти лъжи — а този тип измама е най-трудна за откриване. Най-важното — според оценката й Келъг спадаше към онази рядка категория хора, които не се поддават на поведенчески анализ и детектори на лъжата. Към тях спадат душевноболните и серийните убийци.
Също и фанатично вярващите.
Точно за такъв го смяташе Данс. Макар и не сектантски водач, Уинстън Келъг бе опасен фанатик, уверен в непогрешимостта си.
Въпреки всичко това трябваше да го пречупи. Трябваше да узнае истината, а за целта се налагаше да следи за признаци на стрес.
Затова атакува. Безжалостно, бързо. Извади от чантичката си цифров диктофон, сложи го на масата помежду им и го пусна. Чу се звън на телефон.
— Техническа поддръжка. Рик Адамс на телефона.
— Казвам се Келъг, от Девета улица. Отдел „Престъпления с масова принуда“.
— Да, агент Келъг. С какво мога да ви помогна?