Фалшивият имейл бе написан от момиче с псевдоним Нимю, участващо в сектата на самоубилата се жена, и твърдеше, че имала подозрение за смъртта й.
— Взех съдебна заповед за подслушване на телефона ти, сложих проста парола на файла и ти дадох компютъра да видя какво ще направиш. Ако ми беше казал, че си го прочел и какво съдържа, всичко щеше да е наред. Сега щяхме да пътуваме към Биг Сър.
Но не. Обадил си се на компютърния специалист и си прочел файла. Нямаше никаква „изтриваща бомба“. Никакви „маймуни“. Ти лично си го изтрил. Трябвало е да го направиш, разбира се. Обезпокоил си се да не се досетим, че през последните шест години обикаляш страната и избиваш хора като Даниел Пел.
Келъг се изсмя. Този път с малко по-друг тон — леко отклонение от основната линия на поведение. Явно стресът се засилваше. Данс беше близо до истината.
— Моля те, Катрин, защо, за Бога, ще го правя?
— Заради дъщеря ти — отвърна тя не без известно съчувствие. Фактът, че той не отговори, а само се втренчи в очите й, бе признак — макар и слаб — че тя е на прав път.
— Не е лесно да ме излъжеш, Уинстън. А ти си много, много добър в това. Единственото отклонение от основния ти поведенчески профил, което съм забелязала, беше, когато станеше дума за деца и семейство. Тогава обаче не се замислих много. Отначало си помислих, че е заради връзката ни, че нямаш подход към децата и се колебаеш дали да ги допуснеш в живота си.
Тогава ти явно забеляза, че ми е любопитно или нещо съм заподозряла, и призна, че си ме излъгал и че си имал дъщеря. Разбира се, това е често срещан трик — да признаеш една лъжа, за да прикриеш друга. А каква беше втората лъжа? Дъщеря ти наистина е загинала при катастрофа, но не както го описа ти. Явно си унищожил полицейския доклад в Сиатъл, никой не можа да го намери, но с Ти Джей успяхме да възстановим историята.
Когато е била на шестнайсет, дъщеря ти е избягала от къщи заради развода с жена ти. Попаднала в сектантска групировка в Сиатъл, подобна на Семейството. Останала там около шест месеца. После тя и други трима членове на сектата решили да се самоубият, защото водачът ги прогонил като недостойни да му служат. Хвърлили се с колата си в Пъджет Саунд.
„Има нещо ужасяващо в идеята да те изгонят от групата…“
— След това си постъпил в отдела за престъпления с масова принуда и си посветил живота си в търсене и обезвреждане на такива хора. Понякога обаче законът не е бил на твоя страна. Трябвало е сам да въздадеш справедливост. Преди да дойдеш на Полуострова, си бил в Чикаго. Обадих се на един приятел в тамошната полиция. Бил си на местопроизшествието като консултант. Казал си, че заподозреният е стрелял по теб и ти си отвърнал на огъня, за да „неутрализираш опасността“. Аз обаче се съмнявам, че е стрелял. Мисля, че си го убил и сам си се ранил. — Тя се потупа по гърдите, имайки предвид превръзката му. — Това означава още едно убийство, също като Пел.
Обхвана я гняв. Изненада я като слънчев лъч, ненадейно пробил през облачна пелена.
„Запази самообладание — рече си. — Вземи пример от Даниел Пел. От Уинстън Келъг.“
— Близките на убития са подали жалба. Твърдят, че убийството е било нагласено. Наистина, имал е дълъг списък от престъпления. Също като Пел. Но никога не е докосвал оръжия. Имал фобия към тях.
— Преодоля я достатъчно дълго, за да стреля по мен.
Келъг съвсем леко премести крака си. Почти невидимо движение, но ясен признак на стрес. Значи не беше чак толкова непроницаем.
Отговорът му бе лъжа.
— Ще знаем повече, след като прегледаме документацията. Проверяваме и в другите райони, Уинстън. Оказва се, че си предлагал услугите си на местните шерифства в цялата страна, когато е имало престъпления, свързани със секти.
Чарлс Овърби бе представил за своя идеята да повика специалиста по сектите. Снощи обаче Данс заподозря, че не е станало точно така, затова директно попита шефа си как федералният агент е бил привлечен по случая. Овърби опита да се измъкне, но накрая призна, че Келъг сам заявил на Ейми Грейб в Сан Франциско, че идва на Полуострова като консултант — не е имало никакво обсъждане. Бил готов да дойде веднага щом документацията в Чикаго стане готова.
— Замислих се за преследването на Пел. Майкъл О’Нийл ми се разсърди за акцията в „Сий Вю“, защото ти искаше да действаме, а не да поставим мотела под наблюдение. Запитах се защо толкова настояваше да си пръв на вратата, когато нахлуете при Пел. Отговорът бе — за да можеш да го застреляш. Вчера, на плажа при Пойнт Лобос, си го накарал да коленичи и си го убил.