Днес шефът й бе подготвен.
Тя също.
— Защото Уинстън Келъг уби човек в район под наша юрисдикция.
Телефонът на Овърби иззвъня. Той постоя втренчен в него и на третото позвъняване вдигна.
Ти Джей прошепна:
— Това е добър мотив. По-добър отколкото ако не се беше представил добре в ресторанта.
Началникът затвори и пак се втренчи в снимката със сьомгата.
— Имаме посещение. — Подръпна вратовръзката си, за да я оправи. — От ФБР.
— Чарлс, Катрин…
Ейми Грейб взе чашата кафе, която секретарката на Овърби й предложи, и седна. Кимна и на Ти Джей.
Данс седна на обикновен стол до симпатичната, но сериозна началничка на Федералното бюро за разследване в Сан Франциско. Предпочете това място пред по-удобния, но по-нисък диван срещу гостенката — когато седнеш по-ниско от някого, това те поставя в по-слаба позиция. Катрин разказа на Грейб последните подробности около Келъг и „Нимю“.
Федералната агентка знаеше някои неща, но не всичко. Слушаше намръщено и неподвижно — за разлика от нервния Овърби. Бе поставила дясната си ръка върху левия ръкав на стилното си тъмночервено сако.
Данс изложи аргументите си:
— Той е действащ федерален агент, който убива хора, Ейми. Излъга ни. Поиска специална акция, когато нямаше нужда. Така рискува живота на десетина души.
Овърби удряше с молива си като с палка на барабан, Ти Джей също изглеждаше смутен.
Изпод безупречно оформените си вежди Грейб огледа всички в стаята. След малко каза:
— Положението е много сложно. Разбирам. Но каквото и да се е случило, от началството вече ми се обадиха. Искат да го уволнят.
— Началството от Девета улица ли?
Тя кимна:
— И от по-високо. Келъг е звезда. Има много успешни арести. Спасил е стотици хора от тези секти. Ако това ще те успокои, говорих с шефовете. Обещаха да проучат нещата. Ще проверят всички факти, дали е използвал непозволена сила.
— Истински герой — вметна Ти Джей, но бързо млъкна под строгия поглед на шефа си.
— Да „проучат нещата“? — Данс не можеше да повярва. — Говорим за хора, убити при съмнителни обстоятелства, за нагласени самоубийства, Ейми. Стига! Това е вендета. Повече от ясно е. Бога ми, дори Пел не търсеше отмъщение. Пък и кой знае какво още е извършил Келъг.
— Катрин — предупредително се намеси Овърби.
— Фактите са, че той е федерален агент, разследващ особено опасни и хитри престъпници — изтъкна Грейб. — Понякога оказват съпротива и някой може да бъде убит. Често се случва.
— Пел не е оказал съпротива. Мога да свидетелствам — като експерт. Това е чисто убийство.
Овърби барабанеше с молива по безупречно чистата си попивателна за мастило. Този човек бе кълбо от нерви.
— Келъг е арестувал… арестувал е много опасни лица. Наложило се е да застреля няколко.
— Чудесно, Ейми, така можем да си говорим с часове. Моята цел е само една: да дам на прокурора един случай на убийство, независимо дали на хората във Вашингтон им изнася или не.
— Това се казва сътрудничество между институциите — измърмори Ти Джей.
Трак, трак, трак… моливът на Овърби не спираше. Той се покашля.
— Освен това доказателствата не са толкова неоспорими — изтъкна Грейб.
Явно бе прочела подробностите в колата — или в хеликоптера — на идване към Полуострова.
— Не е задължително да са изрядни. Сандовал ще издейства присъда.
Грейб остави чашата си. Обърна спокойното си лице към Овърби и го погледна в очите:
— Чарлс, началството помоли да не се задълбочавате.
Данс нямаше да позволи да потулят нещата. Е, добре де, един от мотивите й наистина бе, че човекът, който я покани на среща, който спечели частичка от сърцето й, я беше предал.
„После… Как ти звучи?“
Овърби отново заразглежда снимките върху бюрото си.
— Случаят е сложен… — измънка. — Знаете ли какво е казал Оливър Уендъл Холмс? Че сложните случаи водят до лошо правосъдие. Или че трудните случаи водят до лошо правосъдие. Не помня точно.
Какво означаваше това? Грейб продължи с по-мек тон:
— Катрин, Даниел Пел беше опасен убиец. Отне живота на много полицаи и цивилни, на невинни хора. Ти се справи отлично с трудното положение. Спряхте един наистина лош човек. И Келъг помогна. Всички печелим от това.
— Напълно съм съгласен. — Овърби остави средството си за писане… и барабанене. — Знаеш ли за какво ми напомня това, Ейми? За Джак Руби, когато застреля убиеца на Кенеди. Спомняш ли си? Никой не протестираше, когато Руби уби Осуалд.