Тази новина не я разтревожи особено, след като Даниел Пел беше мъртъв. Джени бе с белезници и Данс не намери оръжие у нея или в колата й.
— Даде ми пистолет, но го оставих в мотела. Никога не бих ви наранила.
Наистина не изглеждаше способна на това.
— Каза ми, че никой полицай не е прониквал толкова дълбоко в съзнанието му. Страхуваше се от вас.
Опасностите трябва да се отстраняват…
— Значи убийството ви е било инсценирано.
— Поряза ме. — Джени показа превръзката на главата си. — Малко кожа, косми, кръв. Раните в главата много кървят. После ми даде адреса ви и адреса на родителите ви. Трябваше да ви убия. Знаеше, че никога няма да му позволите да се измъкне.
— Съгласихте ли се?
— Не съм му дала отговор. — Тя поклати глава. — Толкова беше трудно да му откажеш… Той просто прие, че ще го направя. Защото винаги правех каквото искаше. Искаше да ви убия, после с него и Ребека щяхме да се заселим някъде в планината. Щяхме да създадем ново Семейство.
— Знаехте ли за Ребека?
— Той ми каза. — Младата жена понижи глас: — Тя ли ми е писала всички онези писма? От негово име?
— Да.
Джени стисна устни.
— Не звучаха в неговия стил. Помислих си, че може друг да ги е писал. Но не посмях да попитам. Понякога човек просто не иска да знае истината.
„Така е“ — помисли си Катрин Данс.
— Как дойдохте тук? Проследихте ли ме?
— Да. Исках да поговорим лично. Реших, че ако се предам на друг, веднага ще ме закарат в затвора. Исках да ви попитам нещо. Бяхте ли там, когато го убиха? Той каза ли нещо?
— Не бях там, съжалявам.
— Не, просто се чудех.
Джени стисна устни — израз на угризения. Отново погледна Данс:
— Не исках да ви уплаша.
— Напоследък имах по-страшни преживявания. Всъщност защо не избягахте? Може би след няколко седмици, след като още не сме намерили трупа ви, щяхме да се замислим, но докато започнем издирване, щяхте да сте в Канада или в Мексико.
— Предполагам, защото току-що се освободих от влиянието му. Мислех си, че с Даниел ще е различно. Първо го опознах нали се сещате, не физически — и станахме наистина близки. Мислех си, че е истинско. Но после осъзнах, че всичко е лъжа. Ребека вероятно му е разказала всичко за мен, за да може да ме омае. Също като съпруга и гаджетата ми. Сваляха ме по баровете или когато работех. Даниел постъпи по същия начин, само че беше по-хитър.
През целия си живот съм се нуждаела от мъж до себе си. Понякога си представям, че съм фенерче, а мъжете са батериите. Не мога да светя, ако нямам поне една. След като убиха Даниел, лежах в стаята в мотела и изведнъж се почувствах различно. Обхвана ме гняв. Беше странно. Сякаш усещах вкуса му. Никога не ми се беше случвало. И осъзнах, че трябва да направя нещо. Но не да плача за Даниел или да обикалям да търся нов мъж. Преди винаги правех така. Не, реших да направя нещо за себе си. А кое е най-доброто в момента? Да ме арестуват. — Тя се изсмя. — Звучи глупаво, но това си е чисто мое решение. Не на някой друг.
— Мисля, че е добро.
— Ще видим. Ами, това е.
Наистина, помисли си Данс, не изглеждаше да има друго.
Качиха се в колата й. На път към Салинас тя се замисли за обвиненията: палеж, съучастие в убийство, укриване на престъпник, няколко други по-дребни.
Все пак жената се предаде доброволно и явно бе готова да сътрудничи. По-късно Данс щеше да я разпита и ако Джени кажеше истината, щеше да се застъпи за нея пред Сандовал.
Стигнаха в съдебния арест и полицайката подготви документите за ареста.
— Искате ли да се обадя на някого? — попита.
Джени понечи да каже нещо, но замълча и тихо се засмя:
— Не, мисля, че така е по-добре, да започна всичко от нулата. Всичко е наред.
— Ще ви осигурят адвокат. После ще трябва да си поговорим повече.
— Разбира се.
След тези думи жената тръгна по същия коридор, от който преди близо седмица бе избягал любовникът й.
63.
На стотина-двеста метра на морското равнище сигурно бе прекрасен слънчев ден, но районът около болницата „Монтерей Бей“ тънеше в гъста мъгла.
Влажният въздух ухаеше на бор, евкалипт и цветя — гардения може би, но Данс не беше сигурна. Тя обичаше растения, но както с храната, предпочиташе да ги купува готови за употреба от хора, които разбират, а не да се опитва да ги отглежда сама, рискувайки да унищожи всичко.