Когато тя спря да свири, О’Нийл заговори:
— Има проблем около Хуан. Чу ли?
— Хуан Милар ли? Не, какво?
— Получихме доклада от аутопсията. Съдебният лекар е открил вторични обстоятелства. Определил ги е като съмнителни. Ще започнем разследване.
— Какъв е проблемът?
— Хуан не е умрял от инфекция или шок, както обикновено става при тежки изгаряния. Починал от взаимодействието между морфина и дифенилдрамин — антихистаминов препарат. Прелели са му повече от необходимото морфин и никой не му е предписвал антихистамин. Взаимодействието с морфина е опасно.
— Умишлено ли е?
— Най-вероятно. Исках само да знаеш.
Тя си спомни думите на майка си, когато й казваше какво е чула от Хуан. „Убий ме…“
— Възможно ли е сам да го е направил?
— Не. Изключено.
Данс се запита кой може да го е направил, ако е било подпомогнато самоубийство. Поклати глава:
— След всичко, което преживяха близките му. Ако научиш нещо, непременно ме уведоми.
Помълчаха за известно време. Данс подуши миризма на дим и обилния афтършейв на О’Нийл. Комбинацията й харесваше.
Отново засвири. Този път версия на „Товарния влак“ от Елизабет Котън, една от най-завладяващите мелодии, които беше чувала. Можеше да звучи в ушите ти с дни.
Когато свърши, О’Нийл каза:
— Чух за Уинстън Келъг. Никога нямаше да се досетя. Новините се разпространяват бързо.
— Да.
— Ти Джей ми разказа всички подробности.
О’Нийл поклати глава и махна на Дилън и Патси. Кучетата заскачаха около него. Той им хвърли кучешки бисквити от един буркан, оставен до бутилка с текила. Те налапаха лакомствата и хукнаха нанякъде. О’Нийл отбеляза:
— Изглежда, че случаят ще е труден. Обзалагам се, че от Вашингтон искат да се потули.
— О, да. От най-висша инстанция.
— Ако искаш, мога да се обадя тук-там.
— В Чикаго, Маями или Лос Анджелес?
О’Нийл примигна изненадано и се засмя:
— И ти ли си мислеше за това? Кой е най-ясният случай?
— Аз съм за съмнителното самоубийство в Лос Анджелес. В щата е, така че попада в юрисдикцията на КБР и Келъг не може да го представи като самозащита. Освен това фалшивият файл, който той унищожи, беше именно за този случай. Защо ще го прави, ако е невинен?
Данс бе твърдо решена, ако на Келъг му се размине за убийството на Пел (което бе съвсем възможно), да не го остави да се измъкне. Щеше да разследва другите убийства.
Явно нямаше да е сама.
— Добре — каза О’Нийл. — Да се видим утре и да прегледаме уликите.
Тя кимна.
Детективът допи бирата и си взе друга.
— На Овърби сигурно няма да му се пътува до Лос Анджелес.
— Ако щеш, вярвай, мисля, че ще отиде.
— Сериозно?
— Ако пътуваме в икономичната класа.
— И на промоция — добави О’Нийл.
Двамата се засмяха.
— Някакви музикални желания? — попита Данс и почука по китарата.
— Не. — Той се изтегна назад и изпъна крака. — Свири каквото ти е на душата.
Катрин Данс се замисли за момент и засвири.