— Не точно.
Като „малко бременна“, „леко мъртъв“.
— Какво искате да кажете, Тони?
— Имах предвид: „Не, не може“.
— Споменахте обаче, че служителите от администрацията и надзирателите имат достъп.
— Да.
— Добре, защо затворниците не могат?
Първия път Уотърс бе казал, че компютрите са в „контролни зони“. Данс си спомни, че поведението му издаваше безпокойство и бе изрекъл израза с малко по-висок тон.
Той замълча за няколко секунди, за да си спомни, както тя предположи, какво е казал преди.
— Компютрите са в района с ограничен достъп. Само осъдените за леки престъпления могат да влизат. Някои от тях помагат в офисите — под наблюдение, разбира се. Вършат канцеларска дейност. Но не могат да ползват компютрите.
— И Пел не е можел да влиза там, така ли?
— Той е в категория едно А.
Уклончивият отговор не убягна на Данс. Също задържащия жест — Уотърс почеса клепача си, когато го казваше.
— Значи, не е бил допускан до никоя от тези… как ги нарекохте… зони?
— ОД-зони. Зони с ограничен достъп. — Най-после си спомни какво е казал преди. — Или още контролни зони.
— Контролни или контролирани?
Той замълча за момент.
— Контролни.
— Контролирани звучи по-логично, не мислите ли? Сигурен ли сте за названието?
Той се смути:
— Ами, не знам. Какво значение има? Използваме и двете думи.
— Използвате ли този термин и за други зони? Например за кабинета на началника, съблекалнята на надзирателите… и това ли са контролни зони.
— Ами, да… някои хора използват израза по-често. Чул съм го в друг затвор и оттам…
— Кой затвор?
Пауза.
— Ох, не помня. Вижте, май прозвуча като някакво официално название, ама ние просто така им казваме. Всички използват съкращения. Имам предвид навсякъде в затворите. Няма официални названия. Нещо като КБР, нали се сещате? Всички говорят така.
Това беше двойна игра. Лъжците често се опитват да установят приятелски отношения с разпитващите („и вие правите така“) или да обобщават („всеки“, „всяка“).
Данс попита тихо:
— С разрешение или без, в каквато и да било зона, случвало ли се е Даниел Пел да остане сам в помещение, където има компютър?
— Никога не съм го виждал да използва компютър, кълна се. Честна дума.
От стреса, който изпитват, когато лъжат, хората изпадат в едно от четири основни емоционални състояния: гняв, потиснатост, отричане или склонност да преговарят. Думите, които Уотърс току-що използва — „кълна се“ и „честна дума“ — и възбуденото държание много се отклоняваха от основното му поведение. От това Данс заключи, че е склонен да отрича. Просто не искаше да приеме истината за онова, което е направил в затвора, и се стремеше да избяга от отговорността.
Важно беше да се установи в кое състояние на стрес е заподозреният, за да се определи тактиката на разпита. Когато е разгневен например, разпитващият го насърчава да излее гнева си, докато се изтощи.
В случай на отричане трябва да се докажат фактите.
Точно така направи Данс:
— Вие имате достъп до помещенията, където са компютрите, нали?
— Да, имам, но какво от това? Всички надзиратели имат достъп… Хей, какво означава това? Аз съм на ваша страна.
Типична реакция, на която тя не обърна внимание.
— Казахте, че някои затворници могат да влизат в тези помещения. Пел влизал ли е?
— Само на затворниците с леки присъди се разрешава…
— Пел влизал ли е там?
— Кълна се в Господ, никога не съм го виждал да влиза.
Данс забеляза адаптационни жестове, с които разпитваният се опитва да намали напрежението: свиване на пръсти, потрепване с крак, присвиване на раменете към нея (като защитната позиция при американски футбол) и чести погледи към вратата (лъжците винаги търсят начини да избягат от стреса при разпит).
— За четвърти път не отговаряте на въпроса ми, Тони. Влизал ли е Пел в стая, в която е имало компютър?
Надзирателят се намръщи:
— Извинявайте. Не исках да ви затруднявам. Просто съм малко притеснен, предполагам. Такова, помислих си, че ме обвинявате или нещо такова. Така, не съм го виждал да седи на компютър, наистина. Не лъжа. Цялата тази работа много ме тревожи. Можете да си представите.
Отпусна рамене и леко сведе глава.