— Да, представям си.
— Може би Даниел е имал такава възможност.
След като се почувства притиснат, Уотърс явно осъзна, че е по-трудно да устои на разпита, отколкото да признае лъжата. Изведнъж той превключи на фаза преговаряне. Това означава, че разпитваният е склонен да признае лъжата, но все още крие част от истината с надеждата да избегне наказанието. Данс знаеше, че трябва да изостави агресивния подход и да му даде възможност да се измъкне с чест.
При разпитите врагът не е лъжецът, а лъжата.
— Така — рече тя добронамерено и се отдръпна леко от личната му зона, — значи е възможно в някакъв момент Пел да е имал достъп до компютър, така ли?
— Предполагам, че е възможно. Но не знам със сигурност да е използвал. — Уотърс сведе глава и заговори по-тихо: — Просто… нашата професия е трудна. Хората не разбират. Не знаят какво е да си надзирател.
— Сигурна съм, че е така.
— Трябва да бъдем учители и полицаи, всичко. И… — понижи глас — … шефовете постоянно ни дишат във врата, казват: „Направи това, направи онова, поддържай реда, сигнализирай, когато има нещо.“
— Вероятно е като да си баща. Винаги следи децата си.
— Да, точно така. Както когато имаш деца.
Той я поглед с големите си очи — израз на силни емоции. Данс закима енергично:
— Както виждам, Тони, вие се грижите за затворниците. И съвестно си гледате работата.
Когато лъжецът е във фазата на преговаряне, трябва да му вдъхнеш увереност, да му покажеш, че му прощаваш.
— Всъщност нищо страшно не е станало.
— Разкажете ми.
— Взех решение.
— Сложна професия сте си избрали. Всеки ден трябва да вземате трудни решения.
— И още как. Всеки час дори.
— Е, какво решение взехте?
— Ами, вижте, Даниел беше различен.
Данс забеляза, че Уотърс използва малкото име на затворника. Пел го беше заблудил, че са приятели, за да може да го използва.
— В какъв смисъл различен?
— Той има такава… как да кажа?… власт над хората. Белите, черните, латиносите… Отива където си поиска и никой не го пипа. Не бях виждал такъв като него. Хората правят каквото поиска от тях. Казват му онова, от което се интересува.
— Давал ви е информация, така ли?
— Полезна информация. Неща, които иначе никой няма да разбере. Например един надзирател продавал амфетамин. Един затворник умря от свръхдоза. Нямаше как да разберем откъде е дошъл наркотикът. Пел обаче ми каза.
— С това сигурно е спасил живота на много хора.
— О, да, госпожо. Или пък, да кажем, ако някой е решил да наръга някого. Да го изкорми с импровизиран нож или нещо такова. Даниел веднага ми казваше.
Данс сви рамене:
— И вие му отпуснахте края. Пуснахте го в административните помещения.
— Да. В една стаята има телевизор и той понякога искаше да гледа мачове, от които никой не се интересува. Това е. Нямаше никаква опасност. Офисите са с безотказна охранителна система. Няма начин да се измъкне. Аз си обикалях по района, а той гледаше.
— Колко пъти сте го пускали?
— Три-четири.
— Значи може да е влизал в Интернет.
— Може би.
— Кога беше последният път?
— Вчера.
— Добре, Тони. Разкажете ми сега за телефонните обаждания.
Беше забелязала стресова реакция, когато Уотърс каза, че Пел не се е обаждал на никого, освен на леля си — беше докоснал устните си. Ако разпитваният признае за едно престъпление, вече е по-лесно да го принудиш да признае и за друго.
— Другото особено при Пел, което всеки знае, беше, че умираше за секс. Поиска да се обади на секстелефон и му разреших.
Данс обаче веднага забеляза отклонение от поведенческия профил и заключи, че макар да признава за малкото нарушение, Уотърс прикрива нещо по-голямо.
— Виж ти — хладно изрече тя и пак се наведе към него. — И как плати? С кредитна карта? Или е звънял на безплатна услуга?
Уотърс замълча. Не беше измислил добра лъжа — бе забравил, че за секстелефон се плаща.
— Нямам предвид някой от онези номера, дето ги има във вестниците. То май така прозвуча. Даниел се обаждаше на своя позната. Мисля, че си пишеха. Получаваше много писма. — Усмихна се вяло. — Почитатели. Представете си. Такъв човек.
Жената се наведе по-близо.
— Когато го слушахте обаче, не говореше за секс, нали?