— Направо тук ли дойде?
— Не, пренощувах в Сан Луис Обиспо… но платих в брой, както ми каза.
— И си изтрила всички имейли, нали? Преди да тръгнеш.
— Да.
— Браво. Взела ли си картите?
— Да, тук са.
Тя потупа чантичката си.
Пел огледа тялото й. Малките гърди, тънките крака. Дългата й руса коса. Жените още от първата среща ти дават да разбереш какво можеш да правиш с тях и Пел знаеше, че може да я опипва където и колкото си поиска. Погали я по врата. Колко тънък и крехък беше. Тя измърка като коте.
Балонът в него растеше.
Тя замърка по-силно.
Пел изчака колкото можеше.
Но желанието надделя.
— Отбий тук, мила моя.
Посочи странично шосе, навлизащо в дъбова горичка. Приличаше на път към изоставена ферма сред буренясали ниви.
Тя рязко натисна спирачките и отби. Пел се огледа. Нямаше жива душа.
— Тук ли?
— Тук е добре.
Той плъзна ръка по врата й и по розовата блуза. Изглеждаше чисто нова. Беше я купила специално за него.
Пел повдигна лицето й и нежно допря устни до нейните, без да отваря устата си. Целуна я леко и се отдръпна, остави я да се наведе към него. Тя ставаше все по-неспокойна, все повече се възбуждаше.
— Искам те в мен — прошепна.
Посегна към задната седалка и Пел чу подрънкване от чантичката й. Когато пак показа ръката си, държеше презерватив.
— Няма време, мила моя. Търсят ни.
Тя разбра намека.
Колкото и невинни да изглеждат, любителките на лоши момчета знаят какво правят (пък и Джени Марстън не изглеждаше чак толкова невинна). Тя разкопча блузата си, наведе се над дясната седалка и потърка слабините му с подплатения си сутиен.
— Легни назад, мили. Затвори очи.
— Не.
Тя се стъписа.
— Искам да те гледам — прошепна Пел.
Никога не им давай повече инициатива от необходимото.
Тя замърка по-силно.
Разкопча панталоните му и се наведе.
Само след няколко минути той свърши. Оказа се по-способна, отколкото бе подозирал — Джени нямаше много достойнства, но бе развила онова, което имаше. Беше хубаво, макар че ако можеха да се усамотят в някой мотел, той значително щеше да удължи играта. Засега обаче остана доволен.
Пел я погледна:
— Невероятна си, красавице. Беше неповторимо.
Тя бе толкова замаяна от чувства, че дори най-баналната реплика от долнопробен порнофилм щеше да й прозвучи като романтично обяснение в любов.
— О, Даниел…
Той се изправи на седалката и оправи дрехите си. Джени закопча блузата си. Пел се загледа в розовия плат, бродерията, металните връхчета на яката. Тя забеляза.
— Харесва ли ти?
— Става.
Пел разсеяно заоглежда нивите наоколо. Не се боеше от полицията, жестът бе предназначен за нея.
Тя още гледаше блузата си.
— Много съм розова — отбеляза колебливо. — Може би прекалено. Просто я видях и ми се прииска да я купя.
— Не, хубава е. Интересна.
Когато закопча копчетата, тя заоглежда перлените мъниста, бродерията, маншетите. Навярно бе работила цялата седмица, за да събере толкова пари.
— Мога да я сменя, ако искаш.
— Не, щом ти харесва, нямам нищо против — отвърна той, като улучи подходящия тон; като певец, който изпява трудна нота.
Още веднъж погледна дрехата, после се наведе и целуна момичето — по челото, не по устата, разбира се. Отново се загледа към нивата.
— Трябва да тръгваме.
— Добре.
Искаше й се да поговорят още за блузата. Какво й имаше? Дали Пел не обичаше розово? Дали някое бивше гадже не е имало такава дреха? Дали караше гърдите й да изглеждат малки?
Разбира се, той не каза нищо повече.
Докосна крака й и Джени се усмихна. Запали двигателя. Пак излязоха на шосето. Тя още веднъж погледна блузата. Пел знаеше, че никога вече няма да я облече. Целта му бе да я накара да я изхвърли; беше почти сигурен, че ще го направи.
Иронията беше, че блузата й стоеше добре и той доста я харесваше.