Като наблюдаваше реакциите й при този лек израз на неодобрение обаче, той получи представа за отношението й към него. Колко можеше да я контролира, доколко му беше вярна.
Държеше се като добър учител, който постоянно следи напредъка на учениците си, като им задава въпроси и упражнения.
Майкъл О’Нийл седеше в кабинета на Данс, бе качил краката си на масичката и се поклащаше напред-назад със стола. Това беше любимата му поза. (Като специалист по кинесика Данс отдаваше навика му на неизразходвана енергия и на няколко проблема, които поради приятелството им бе решила да не анализира в по-голяма дълбочина.)
О’Нийл, Ти Джей и Данс гледаха телефона, включен на високоговорител, по който компютърният специалист от затвора „Капитола“ обясняваше:
— Пел е влязъл в Интернет вчера, но не изглежда да е изпращал имейли — поне не тогава. Не знам за по-рано. Вчера само е разглеждал сайтове. Разбира се, изтрил е архива с посетените адреси, но е забравил да заличи следите от търсенето си. Открих какво е гледал.
— Кажете.
— Търсил е по ключови думи „Алисън“ и „Нимю“.
Данс помоли да й ги продиктува буква по буква.
— Провел е и друго търсене. За „Хелтър Скелтър“.
О’Нийл и Данс се спогледаха смутено. Това бе заглавието на песен от „Бийтълс“, по която Чарлс Менсън бил вманиачен. Така наричал наближаващата междурасова война в Америка. Така се наричаше и една книга за него, бестселър от прокурора, който го е осъдил.
— След това е влязъл във „Вижуъл Ърт“. Сателитни снимки на Земята, на които можеш да видиш всяко кътче на планетата.
„Хубаво“ — помисли си тя, макар че тази информация с нищо не им помагаше. Нямаше начин да разберат какво точно е търсил.
— Може да е разучавал шосетата в Америка, може да е гледал картата на Париж, флоридските острови или Москва.
— А какво е „Нимю“?
— Нямам представа.
— Думата значи ли нещо в „Капитола“?
— Не.
— Има ли служител на име Алисън?
— Не — отново се чу от апарата, — но може би ще успея да разбера в какви сайтове е влизал. Зависи дали е изтрил данните, или ги е заличил напълно. Ако само ги е изтрил, ще ги открия записани някъде на твърдия диск.
— Ще сме доволни на всичко.
— Веднага ще се заема.
Данс му благодари и затвориха.
— Ти Джей, провери какво е „Нимю“.
Той затрака бързо по клавиатурата. Данните излязоха на екрана.
— Има стотици хиляди резултати. Изглежда, че доста хора използват тази дума като прякор в Интернет.
— Може да е някой негов познат — отбеляза О’Нийл. — Прякор или истинско фамилно име.
Втренчен в монитора, Ти Джей продължи:
— Има и много продукти с такова име: козметика, електронно оборудване… сексиграчки. Леле… не бях виждал такова нещо.
— Ти Джей — скастри го Данс.
— Извинявай. — Той продължи да разглежда резултатите. — Интересна работа. Повечето цитати са свързани с крал Артур.
— Оня от Камелот ли?
— Предполагам. Нимю е феята от езерото. Магьосникът Мерлин се влюбил в нея. Бил на сто и няколко години, а тя — на шестнайсет. Тази история е достойна за психологическото предаване на доктор Фил. — Той продължи да чете: — Мерлин я научил на магии. О, тя е дала на крал Артур вълшебния меч.
— Ескалибур — вметна О’Нийл.
— Моля?
— Мечът. Казва се Ескалибур. Не знаеше ли? — изненада се детективът.
— Не. В колежа пропуснах лекциите по досадни измислици.
— Аз съм за теорията, че Нимю е човек, когото се опитва да намери — намеси се Данс. — Направи кръстосано търсене с тази думи и „Пел“, „Алисън“, „Калифорния“, „Кармел“, „Кройтън“. Сещате ли се за друго?
О’Нийл предложи:
— Имената на жените: Ребека Шефилд, Саманта Маккой и Линда Уитфийлд.
— Добре.
След няколко минути агентът вдигна очи към Данс.
— Съжалявам, шефе. Нищо няма.
— Провери в картотеката за тежки престъпления и главните полицейски архиви.
— Слушам.
Данс се втренчи в думите, които беше записала. Какво означаваха? Защото Пел беше рискувал да влезе в Интернет, за да ги търси?
„Хелтър Скелтър“, „Нимю“, „Алисън“…
И какво е търсил на сателитните снимки? Място, където да се скрие? Или да влезе с взлом?