Сега Данс унесено слушаше пращящия запис отпреди половин столетие.
„Карай, Джордан, карай…“
Пет минути по-късно спря в покрития паркинг на една сграда в Монтерей, на няколко пресечки от булевард „Мънрас“. Приближи се до хондата на шофьора от „Уърлдуайд Експрес“, до която стояха О’Нийл и още един полицай. Багажникът бе отворен, капакът — изцапан с кръв.
Имаше още един човек.
Били Гилмор, шофьорът, за когото Данс бе почти сигурна, че е мъртъв. За нейно удивление човекът беше жив и здрав.
Дебелакът имаше няколко синини и голяма превръзка на челото — върху раната, от която явно бе дошла кръвта — но се оказа, че не е пострадал при схватка с Пел. Беше се наранил, докато се въртял в багажника, за да се намести.
— Не съм се опитвал да се измъкна — сподели той. — Страхувах се. Някой обаче ме е чул и се обадил в полицията. Пел ми каза да остана вътре три часа. Заплаши, че ако не го направя, ще убие съпругата и децата ми.
— Те са добре — обясни О’Нийл. — Поставени са под полицейска охрана.
Набързо й предаде разказа на Били как Пел отвлякъл камиона, после — леката кола. Шофьорът потвърди, че беглецът е въоръжен.
— Как беше облечен?
— С къси панталони, тъмно яке, шапка с козирка, струва ми се. Но не съм сигурен. Бях уплашен до смърт.
О’Нийл предаде описанието на престъпника на патрулите и блокадите.
Пел не беше казал на Били къде отива, много ясно го бе напътствал до покрития паркинг.
— Знаеше точно къде се намира и че ще е празен.
Съучастничката, разбира се, бе проверила и това. Тук се бяха срещнали и можеше да са тръгнали към Юта.
— Спомняте ли си нещо друго? — попита Данс.
След като Пел го затворил в багажника, Били отново чул гласа му.
— Имаше ли друг с него?
— Не, беше сам. Мисля, че говореше по телефона. Взе телефона ми.
— Вашият телефон? — изненада се Данс.
Спогледаха се с О’Нийл, който веднага се обади в шерифството и нареди техниците да проследят мобилния телефон на шофьора.
Данс попита дали Били е чул какво казва Пел.
— Не. Чух само мърморене.
Телефонът на О’Нийл иззвъня и той се обади. След няколко секунди затвори и каза:
— Нямаме късмет. Или го е счупил, или е извадил батерията. Не улавят сигнал.
Данс огледа гаража.
— Хвърлил го е някъде. Да се надяваме, че е наблизо. Нека някой да претърси кофите за боклук, каналите на улицата.
— И храстите — добави О’Нийл.
Веднага натовари двама от хората със задачата. Ти Джей също се появи.
— Значи, е дошъл насам. Наречи ме глупак, шефке, но аз лично не бих минал оттук, ако отивам в Юта.
Независимо дали е тръгнал за мормонския щат или не, идването на Пел в центъра на Монтерей беше изненада. Градът бе малък и лесно можеха да го забележат. Беше по-далеч от удобни пътища за бягство, отколкото ако бе тръгнал на изток, север или юг. Мястото бе рисковано за среща със съучастник, но ходът беше блестящ. Това бе последното място, където очакваха да отиде.
Имаше нещо още по-необяснимо.
— Били, трябва да те попитам нещо. Защо още си жив?
— Ами… помолих го да не ме убива. На колене. Беше много унизително.
Това беше лъжа. Данс не се нуждаеше от основен поведенчески профил, за да види признаци на стрес в държането на мъжа. Той се извърна и почервеня.
— Трябва да ми кажеш истината. Важно е.
— Това е истината. Плаках като дете. Мисля, че му дожаля за мен.
— На Даниел Пел никога не му е дожалявало за никого — изтъкна О’Нийл.
— Разказвай — тихо настоя Данс.
— Добре… — Били преглътна тежко и лицето му почервеня като домат. — Споразумяхме се. Той щеше да ме убие. Сигурен съм. Каза, че ако ме остави жив…
Очите му се напълниха със сълзи. Трудно бе да гледаш как се мъчи, но тя трябваше да вникне в мисленето на Пел, да разбере защо този човек е още жив, след като други двама бяха убити при подобни обстоятелства.
— Продължавай — подкани го.
— Каза, че ако ме остави жив, трябва да направя, каквото ми поиска. Помислих си, че ще иска пари или нещо подобно, но той каза, че иска… иска… Беше видял снимката на жена ми и я бил харесал. Затова… затова ме накара да му разкажа какво правим с нея. Сещате се, интимни неща. — Шофьорът сведе очи към бетонния под на гаража. — Искаше да чуе всички подробности. Абсолютно всичко.