— Точно така. Затова е използвал търсачката.
— Хитро. Можете ли да откриете от кого е пусната обявата?
— Анонимна е. Няма как да се открие.
— Какво гласи?
Той прочете краткото съобщение, само от няколко реда. Нямаше съмнение, че е предназначена за Пел — даваше всички подробности за бягството му. Подателят на обявата бе добавил още нещо накрая, но когато го чу, Данс поклати глава. Не виждаше логика.
— Извинете, бихте ли повторили?
Той повтори.
— Добре. Благодаря. Изпратете ми копие от обявата.
Тя му даде електронния си адрес.
— Ако мога да ви помогна с друго, само ми кажете — предложи услугите си компютърният специалист.
Данс затвори и помълча за няколко минути, опитвайки се да осмисли посланието. О’Нийл забеляза угрижения й вид, но реши да не я разсейва с въпроси.
Тя се подвоуми, но бързо взе решение. Обади се на Чарлс Овърби и му каза за паркинга на каравани в Юта. Шефът й много се зарадва на новината — сега можеше да каже нещо конкретно на медиите.
Катрин се замисли за разговора с Еди Чан, за въображаемата си любовна среща с Пел. Обади се на Рей Каранео и го натовари с друга задача. Младият полицай помълча няколко секунди, докато осмисли какво се иска от него. Накрая измърмори неубедено:
— Е, добре, агент Данс. Щом казвате…
Разбираше го: задачата беше, меко казано, нестандартна.
— И действай бързо — добави тя.
14.
— Ще вземем писийки?
— Добре — съгласи се Джени. — Но какво е това?
— Дребна риба. Като аншоа, но не е солена. Ще вземем сандвичи. Искам два. Ти два ли искаш?
— Само един, мили.
— Сложи им оцет. Имат на масите.
Джени и Пел бяха в Мос Ландинг северно от Монтерей. Откъм сушата двата огромни комина на електроцентралата „Дюк“ се издигаха високо в небето. От другата страна на шосето имаше малко парче земя, остров, свързан със сушата чрез мост. Върху тази пясъчна ивица се разполагаха офиси на риболовни компании, докове и голямата, масивна сграда, където Пел и Джени се намираха в момента: рибния ресторант „Джакс Сийфууд“. Функционираше от седемдесет и пет години. Джон Стайнбек, Джоузеф Камбъл и Хенри Милър — а също и най-известната дама на Монтерей, Флора Уудс — са седели на мръсните, надраскани маси, спорили са, смели са се, пили са, докато затворят ресторанта, а понякога и до много по-късно.
Сега „Джакс“ бе фирма за търговия с риба, рибен пазар и огромен ресторант, събрани в едно. Атмосферата далеч не беше толкова бохемска и безгрижна като през четирийсетте и петдесетте, но пък заведението се рекламираше по кулинарния канал.
Пел си го спомняше от времето, когато живееха недалеч оттук, в Сийсайд. Семейството не посещаваше често ресторанти, но той пращаше Джими или Линда да купуват сандвичи с писия, пържени картофи и салата от зеле и майонеза. Обожаваше тази храна и сега се радваше, че ресторанта още го има.
Имаше да свърши малко работа в района, но трябваше да почака, докато дойде време да се подготви и да събере малко информация. Освен това умираше от глад и реши, че може да рискува да се покаже сред хора. Полицията нямаше да търси двама щастливи туристи, още по-малко тук, защото си мислеха, че е тръгнал към Юта — някакъв надут пуяк на име Чарлс Овърби обяви по радиото.
„Джакс“ имаше градина с изглед към рибарските лодки и залива, но Пел предпочете да седнат вътре, за да следи вратата. Едва устояваше на изкушението да опипа пистолета отзад на кръста си. Джени седеше до него и притискаше коляното си в неговото.
Той отпи глътка студен чай. Погледна момичето и забеляза, че гледа въртящата се поставка с големи торти.
— Искаш ли десерт след рибата?
— Не, мили. Не изглеждат много добре.
— Така ли?
Тортите не привличаха Пел, той не обичаше сладко. Изглеждаха обаче огромни. В „Капитола“ би могъл да размениш едно парче от тях за цял стек цигари.
— Само захар, бяло брашно и есенция. Глюкозен сироп и евтин шоколад. Изглеждат хубаво и са сладки, но нямат никакъв вкус.
— В твоята фирма не правите ли такива?
— Не, не. Никога — заяви разпалено тя и кимна към поставката с торти. — Хората ядат много от тези неща, защото не остават доволни от вкуса и искат още. Аз обаче правя шоколадова торта без никакво брашно. Само шоколад, захар, смлени орехи, ванилия и жълтъци. Заливам я с малко малинова глазура. Няколко хапки са достатъчни, за да се наситиш.