Разбира се, запази тези мъдри слова за себе си.
Тя внезапно престана да се храни.
— Мили?
— Ъм?
— Може ли да те попитам нещо?
— Разбира се, красавице.
— Не си ми казвал нещо за онези, така де… за момичетата, с които си живял. Преди да те арестуват. Семейството.
— Явно не съм.
— Поддържаш ли връзка с тях? Как се казваха?
Той издекламира имената им:
— Саманта, Ребека и Линда. Също и Джими, онзи, който се опита да ме убие.
Клепачите й потрепнаха.
— Може би предпочиташ да не те питам за тях, а?
— Не, няма проблем. Можеш да ме питаш за всичко.
— Никога не казвай на някого да не засяга определена тема. Усмихвай се и извлечи всякаква възможна информация.
— Тези жени… те ли те предадоха?
— Не точно. Дори не знаеха, че с Джими отиваме у Кройтънови. Но не ме подкрепиха, когато ме арестуваха. Линда изгори някои улики. Но дори тя накрая се огъна и започна да им помага. — Пел се изсмя мрачно. — А виж какво сторих за тях. Дадох им дом. Собствените им родители нехаеха за тях. Дадох им семейство.
— Това ядосва ли те? Не искам да те ядосвам.
— Не. — Той се усмихна. — Няма проблем, любов моя.
— Мислиш ли много за тях?
Аха, това било, значи. Беше се тренирал да долавя контекста зад думите на хората. Досега не си беше дал сметка, че Джени ревнува. Това е жалко чувство, което може да те провали, но също така е и основна движеща сила във Вселената.
— Не. Не съм ги чувал от години. Известно време им пишех. Единствено Линда ми отговаряше. Каза ми обаче, че според адвоката й това щяло да навреди на освобождаването й под гаранция, и затова спря. Трябва да призная, че ми стана криво.
— Съжалявам, мили.
— Не ги знам. Може да са умрели, може да са се омъжили щастливо. Отначало бях бесен, но после осъзнах, че съм сгрешил с тях. Избрал съм неподходящи. Не като теб. Ти си добра за мен; те не бяха достойни.
Тя вдигна ръката му и целуна всяко кокалче на пръстите му.
Пел пак заразглежда картата. Обожаваше картите. Когато не знае къде се намира, човек е безпомощен, губи контрол. Знаеше, че картите — по-точно липсата им — са изиграли важна историческа роля за този район на Калифорния, в който се намираха в момента — залива Монтерей. Навремето в Семейството имаха навика след вечеря да сядат в кръг и Линда им четеше. Пел често избираше местни автори и книги. Една от тях бе история на Монтерей. Заливът бил открит от испанците в началото на седемнайсети век. Наречен на богатия спонсор на експедицията, районът бил истинско бижу — плодородна земя, идеално пристанище, стратегическо място — губернаторът искал да създаде голяма колония. За съжаление, след като отплавали, моряците съвсем загубили координатите на залива.
Много други експедиции неуспешно се опитвали отново да го открият. С всяка изминала година заливът Монтерей придобивал митични измерения в представите на моряците. Една от най-големите групи тръгнала от Сан Диего по суша. Участниците били решени да намерят тайнствения залив. Изложени на постоянни опасности от природните стихии и мечките гризли, конкистадорите претърсили всеки метър от крайбрежието до Сан Франциско — и пак подминали огромния залив, без да го забележат.
Всичко това — само защото нямали карта.
Когато успя да влезе в Интернет от „Капитола“, той се вдъхнови от един сайт, наречен „Вижуъл Ърт“, където щракваш с мишката върху картата и на екрана се отваря реална сателитна снимка на желания район. Удивително. Трябваше да намери няколко важни неща, а нямаше възможност да се рови в сайта. С нетърпение чакаше момента, когато животът му ще стане по-спокоен и ще може да прекарва часове в Интернет.
Сега Джени показваше различни места на разгънатата пред тях карта и Даниел попиваше информацията. Както винаги обаче, слушаше и всичко, ставащо наоколо.
— Той е добро куче. Просто трябва да се дресира.
— Далече е, но ако не бързаме, ще си прекараме страхотно.
— Поръчах преди десет минути. Бихте ли проверили защо храната още се бави?
Когато чу последния коментар, Пел погледна към касата.
— Съжалявам — обясни на клиента възрастният касиер. — Днес малко не ни достига персонал.
Човекът, собственик или управител на заведението, изглеждаше смутен и гледаше навсякъде другаде освен към Пел и Джени.
Умните хора могат да се досетят защо си променил поведението си и да го използват срещу теб.