Когато Пел поръчваше, между масите сновяха три-четири сервитьорки. Сега от персонала беше само човекът на касата. Бе накарал хората си да се скрият.
Пел се изправи, като събори масата. Джени изпусна вилицата си и скочи на крака.
Управителят ги погледна уплашено.
— Копеле! — изръмжа Даниел и извади пистолета.
Джени изпищя.
— Не, не… аз…
Управителят се поколеба за секунда, после избяга в кухнята. Клиентите се разкрещяха и налягаха по земята.
— Какво има, мили? — уплашено попита Джени.
— Да се махаме. Към колата.
Пел грабна картата и побягнаха.
Когато се озоваха навън, далеч на юг видя мигащи светлини.
Джени се вцепени от уплаха, зашепна:
— Ангелски песни, ангелски песни…
— Бързо!
Метнаха се в колата. Той даде рязко на задна, смени скоростите и потегли с пълна газ по тесния мост към шосе №1. Джени едва не падна от седалката, когато профучаха по неравната настилка от другата страна. Излязоха на главния път и Пел зави на север. След стотина метра спря. Насреща идваше друга полицейска кола.
Той погледна надясно и натисна педала до пода. Понесоха се с бясна скорост към портала на електроцентралата, масивна грозна сграда, съвсем не на място тук, на това крайбрежие като от пощенска картичка — подхождаше повече на нефтените рафинерии в Индиана.
Данс и О’Нийл бяха на не повече от пет минути от Мос Ландинг.
Тя нервно потропваше с пръсти по ръкохватката на пистолета си в кобура на десния й хълбок. Никога не й се бе налагало да стреля, докато изпълнява служебните си задължения — не се чувстваше комфортно с оръжие. Тревожеше се и заради децата (вкъщи държеше пистолета в масивен сейф, чиято комбинация само тя знаеше).
От друга страна, Майкъл О’Нийл, бе опитен стрелец, Ти Джей — също. Данс се радваше, че са до нея.
Щеше ли да се стигне до престрелка? Не можеше да каже. Знаеше само, че ще направи всичко възможност, за да спре убиеца.
Със свирене на гуми фордът взе един остър завой и се заизкачва по следващия хълм.
Когато превалиха възвишението, О’Нийл измърмори:
— Мамка му… — Натисна спирачката. — Чакай!
Катрин се подпря с ръце на таблото. Колата се закова наполовина върху банкета на сантиметри от камион, спрян на средата на шосето. До Мос Ландинг цялото шосе бе блокирано. Автомобилите в насрещните платна се движеха, но бавно. На няколко километра напред Данс видя мигащи светлини и се досети, че полицията връща колите.
Блокада?
О’Нийл се обади по радиостанцията в диспечерския център на пътната полиция.
— Обажда се О’Нийл.
— Кажете, сър. Край.
— Пътуваме на север по Първо шосе. Малко преди Мос Ландинг сме. Движението е спряно. Какво е станало?
— Да. Внимавайте. Има… Евакуират електроцентралата „Дюк“. Има пожар или нещо подобно. Положението е сериозно. Има много ранени. Двама са загинали.
„О, не! — помисли си Данс, като издиша шумно. — Стига жертви!“
— Пожар ли? — попита О’Нийл.
— Същото като в съда — измърмори Катрин.
Присви очи. Напред се виждаше стълб от черен дим. Проектантите бяха взели сериозни противопожарни мерки. Преди няколко години в електроцентралата се беше запалила изоставена цистерна за нафта. Сега агрегатите работеха с газ и опасността от сериозен пожар беше значително по-малка. Въпреки това охраната бе затворила шосе №1 и евакуираше всички.
О’Нийл се тросна по радиостанцията:
— Кажете на пътната, пожарникарите или който друг командва, да пуснат движението. Трябва да минем. Водим преследване. Край.
— Разбрано, детективе… Чакайте… — Телефонистът замълча за минута. — Нова информация. Току-що се обадиха от противопожарната служба в Уотсънвил. Не знам… Така, в електроцентралата няма пожар. Запалила се е само кола пред главния портал. Не знаем кой е подал сигнал за пожар. Няма пострадали. Било е фалшива тревога… Обадиха се и от „Джакс“. Заподозреният е извадил оръжие и е избягал.
— Мамка му, изигра ни! — изсъска О’Нийл.
Данс взе микрофона:
— Прието. Има ли полицаи на местопроизшествието?
— Изчакайте… Да, има. Един полицай от Уотсънвил. Другите са пожарникари и спасителни екипи.
— Един полицай — намръщи се Данс и поклати глава.