— Кажете му, че Даниел Пел е някъде там. Въоръжен е. Може да нападне цивилни или полицаи.
— Прието. Ще им предам.
Тя се почуди какво може да направи един полицай. Най-тежките престъпления в Мос Ландинг бяха шофиране в нетрезво състояние и кражби от автомобили и лодки.
— Разбра ли какво става, Ти Джей?
— Мамка му — чу се от радиостанцията.
Ти Джей не спазваше особено правилата за радиопредаване. О’Нийл ядосано тресна микрофона върху стойката му. Никой не бързаше да изпълни искането им за пускане на движението.
— Да се опитаме да стигнем все пак — предложи Данс. — Ако ще колите да се поочукат.
О’Нийл кимна. Включи сирената и потегли по банкета, който бе песъчлив на места, каменист на други, някъде — почти непроходим.
Конвоят бавно тръгна напред.
16.
За двайсет минути изминаха разстояние, което не би трябвало да им отнеме повече от три.
Когато стигнаха Мос Ландинг, от Пел и приятелката му нямаше и следа.
Данс и О’Нийл слязоха. След по-малко от минути Ти Джей също спря до обгорелия форд.
— Колата на Пел — отбеляза Катрин. — Онази, която е била открадната в петък вечерта.
Каза на Ти Джей да извика управителя на „Джакс“. Уотсънвилският полицай, О’Нийл и неколцина други тръгнаха да търсят свидетели. Мнозина си бяха тръгнали, вероятно уплашени от огъня и пронизителната сирена на електростанцията — може би някои дори бяха помислили, че това е ядрен реактор, който всеки момент ще избухне.
Данс разпита няколко души при електростанцията. Научи, че с колата са пътували слаб мъж и руса жена. С бясна скорост прекосили моста от „Джакс Сийфууд“, спрели рязко пред електростанцията и изскочили от форда точно преди да пламне.
Изтичали през шосето към брега, но после никой не ги видял. Явно Пел сам се беше обадил в полицията, за да подаде сигнала за пожара и пострадалите.
Данс се огледа. Трябвало е да намерят друга кола — нямаше как да избягат пеша. Погледът й обаче се спря върху залива. При блокадата на Първо шосе по-логично би било да откраднат лодка. Тя събра неколцина полицаи, изтича на брега и трескаво заразпитва хората, които срещна там, за да разбере дали Пел е откраднал плавателен съд. Никой не беше видял бегълците и никой не съобщи за липсваща лодка.
Данс се върна на пътя. Срещу електростанцията забеляза магазинче за сувенири и бонбони. На вратата имаше надпис „Затворено“, но през стъклото полицайката забеляза женско лице.
Дали престъпникът бе вътре с нея?
Данс повика един полицай, предупреди го за подозренията си и двамата се приближиха до вратата. Тя почука. Никой не отговори.
След второто почукване вратата бавно се открехна. Показа се закръглена жена с къса къдрава коса. Плахо погледна ръцете им върху ръкохватките на пистолетите и задъхано попита:
— Да?
Трескаво взирайки се в полумрака отзад, Данс помоли:
— Бихте ли излезли?
— Ъъъ… да.
— Има ли вътре някой друг?
— Не. Какво?…
Полицаят избута жената и включи осветлението. Данс влезе след него. Бързо се увериха, че магазинчето е празно. Данс се върна при жената.
— Извинете за безпокойството.
— Не, няма проблем. Уплаших се. Хванахте ли ги?
— Още ги търсим. Видяхте ли какво стана?
— Не. Бях вътре. По едно време погледнах навън и видях колата да гори. Спомних си цистерната, която се запали преди няколко години. Беше сериозно. Вие бяхте ли тук тогава?
— Да. Огънят се виждаше от Кармел.
— Мислехме, че е празна. Или почти празна. Всички се изплашихме. Пък и тия кабели. Много ме е страх от ток.
— Затворили ли сте?
— Да. И без това смятах да си тръгна по-рано. Не знаех колко дълго ще е затворен пътят. Пък и туристите едва ли ще тръгнат да си купуват дъвчащи бонбони, когато отсреща гори електростанция.
— Вероятно няма. Искам да ви попитам защо толкова се интересувате накъде са тръгнали?
— О, такъв опасен човек! Надявам се да го арестувате по-скоро.
— Преди казахте „те“. Откъде знаете, че са били повече хора?
Жената замълча смутено.
— Ами, аз…
Данс я погледна изпитателно, усмихваше се, но очите й бяха сериозни.
— Казахте, че не сте видели нищо. Погледнали сте навън едва след като сте чули сирената.
— Мисля, че попитах някого. Навън.