„Мисля…“
Типична реакция на отричане. Подсъзнателно жената се самозаблуждава, че дава мнение, а не че лъже.
— Кой ви каза? — настоя Данс.
— Не ги познавам.
— Мъж или жена?
Пак колебание.
— Едно момиче, жена. Не е тукашна.
Жената гледаше настрани и потъркваше носа си — признаци на неискреност.
— Къде е колата ви?
— Моята?…
При анализа на поведението очите играят двойна роля. Някои полицаи смятат, че ако заподозреният погледне наляво, значи лъже. Катрин знаеше, че това е стар мит — за разлика от извръщането на цялата глава или тялото свеждането на очите не е признак за неискреност; посоката на погледа се контролира твърде лесно.
При все това очите са показателни.
Докато разговаряха, Данс забеляза, че жената все поглежда към определено място на паркинга. Всеки път показваше признаци на стрес: преместваше тежестта си от единия на другия крак, притискаше пръстите на двете си ръце. Данс разбра: Пел бе откраднал колата й и я беше заплашил, че зловещият му партньор ще убие близките й, ако се разприказва. Същото като с шофьора от куриерската агенция.
Данс въздъхна нервно. Ако жената ги беше предупредила още когато дойдоха, престъпникът вече можеше да е арестуван.
Или ако тя не беше подминала знака „Затворено“ и се бе сетила да почука по-рано.
— Аз…
Жената заплака.
— Разбирам. Ще се погрижим да ви защитим. Каква е колата?
— Тъмносин форд „Фокус“. Тригодишен. На бронята има лепенка за глобалното затопляне. И има чукнато на…
— Накъде тръгнаха?
— На север.
Данс записа номера на колата и се обади на О’Нийл, който щеше да предаде на патрулите от пътната полиция.
Докато жената от магазинчето се уговаряше с приятелка да остане у тях, Данс се загледа към дима, който още излизаше от опожарения автомобил. Ядоса се. От информацията на Еди Чан си бе извадила правилен извод и планът им за действие беше безупречен. Но пак напразно.
Ти Джей доведе управителя на „Джакс Сийфууд“. Той разказа какво е станало, като очевидно премълча някои факти. Вероятно неволно бе допуснал Пел да се досети за хайката. Данс не го обвиняваше. Спомни си поведението на престъпника при разпита и се замисли за действията му днес.
Управителят даде описание на жената, която била слабичка и хубавичка, макар и малко безлична, и гледала влюбено спътника си почти през цялото време. Отначало си помислил, че са младоженци на меден месец. Тя постоянно го галела и го докосвала. Според преценката му била около двайсетте. Управителят добави, че през повечето време разглеждали някаква карта.
— На какво?
— На района, окръг Монтерей.
Майкъл О’Нийл се приближи, като затваряше телефона си.
— Още не са засекли тъмносиния форд. Минали са незабелязано при евакуацията. Мамка му, може да е тръгнал на юг и да сме се разминали!
Данс повика Каранео. Младежът изглеждаше уморен. Денят бе напрегнат, но още не беше свършил.
— Потърси информация за форда „Тъндърбърд“ и започни да се обаждаш в мотелите и пансионите от Уотсънвил до Биг Сър. Да проверят дали русата жена се е регистрирала и е записала форда като свой автомобил. Изобщо дали някой е виждал колата. Ако я е откраднала в петък, трябва да се е регистрирала в петък, събота или неделя.
— Добре, агент Данс.
С О’Нийл се загледаха на запад, към спокойната вода. Слънцето бе като голям плосък диск ниско над Тихия океан, ярката му светлина отслабваше. Мъглата още не се беше спуснала, но следобедното небе бе забулено в мараня. Заливът Монтерей беше като равна синя пустиня.
— Пел поема голям риск, като остава тук — отбеляза О’Нийл. — Намислил е нещо сериозно.
В този момент й се обади някой, който може би имаше представа за плановете на престъпника.
17.
В Калифорния има може би десет хиляди улици, носещи името „Мишън“, и Джеймс Рейнолдс, пенсионираният прокурор, който преди осем години бе постигнал осъждането на Даниел Пел, живееше на една от най-хубавите сред тях.
Пощенският му код бе от Кармел, макар че тази улица не беше в хубавата част на града — онзи център като от пощенска картичка, който всеки уикенд се пълни от туристи (едновременно обичани и мразени от местните). Рейнолдс бе в работещия Кармел, което не е задължително да е лошо. Имаше хубава къща недалеч от „Барнярд“, живописния, многоетажен търговски център, където можеш да купиш всичко — от бижутерия и произведения на изкуството до сложни кухненски уреди, подаръци и сувенири.